Над главите ни постоянно прелитат самолети, с грохот преминават влакове или трамваи, бучат автомобили. Ако отворим прозореца си, едва ли ще чуем пеенето на птичките и шума на листата, разлюлени от вятъра.

По-реалистично е в него да връхлети една какофония от шумове – форсиращият двигател на автомобила, още по-истеричната аларма на возилото на съседа до вас. Към това прибавете почти непрекъснатия шум от строящия се жилищен блок, децибелите на кварталното заведение и т.н.

Тук е и опасността – обкръжението ни се е променило, но органът на слуха, ухото – не. То си е останало пригодено за възприемането на тихи звуци и под влиянието на силни шумове страда. Работата е там, че в нашето вътрешно ухо се намират микроскопични сензорни рецептори. Те възприемат звука и го преобразуват в импулси, които изпращат до главния мозък. Само че непрекъснатият силен шум уврежда или дори разрушава тези рецептори. В резултат те престават да изпращат импулси до мозъка в пълния им обем. Слухът намалява, при това необратимо, защото сензорните рецептори на вътрешното ухо не могат да се възстановят. Сега разбирате ли защо детето постоянно ви задава един и същи въпрос, без да чува вашия отговор. То просто живее в един твърде шумен свят. 

Шумът е опасен за всеки човек, а за детето - още повече. Малките деца, особено бебетата, все още не могат като възрастните да се ориентират в сложната гама от шумове. Ето ви един пример – вие едновременно чувате лая на кучето, проскърцването на вратата, шума на вятъра и отправения към вас въпрос и различавате безпогрешно източника на тези шумове, като ги разграничавате без проблем. Детето чува същите тези звуци, но то все още не знае кой ги издава и не умее да отдели нужния му от тях. Затова в отличие от възрастните то съсредоточава вниманието си върху всички тях безразборно. А в съвременния свят звуците са твърде много и невинаги приятни. Те се превръщат в излишно натоварване за детето и вредят на слуха му. Затова и много психолози съветват родителите да изключват радиото и телевизора, плътно да затварят вратите и прозорците, преди да изпеят приспивната песничка или да прочетат приказката за лека нощ на своя малчуган. Това е нужно, за да не се раздвоява или разтроява вниманието на детето от странични звуци. 

Приятен апетит!

Отначало с помощта на звуците детето се учи да изразява своите емоции. После, като поотрасне, вече се учи да свързва звуците с източника, от който идват. Този процес кара детето да мисли, съпоставя и анализира. Звуците му помагат да се развива. Но какво се случва, когато детето чува лошо? В света около телевизора звукът намалява и детето не може да говори членоразделно, тъй като то слабо чува човешката реч. То лошо се ориентира в звуковото пространство, успеваемостта му в училище не е отлична, тъй като детето не само трябва да разбере смисъла на думите, но и да се напрегне, за да ги чуе.Изследванията показват, че деца, които са подложени на непрекъснато влияние на шумове, са невнимателни, вяли и апатични. Освен това шумовете пречат на организма ни да усвоява храната. Под влиянието на шума се нарушава отделянето на слюнка и стомашен сок. Резултатът – чести диарии. Тогава недоумението на родителите как детето може да има диария, при положение че е яло само пържени картофи и хамбургер често остава загадка. А отговор има и той е прост. Ако същата тази храна бе изядена в спокойна и тиха обстановка, най-вероятно нямаше да се стигне до подобно чревно разстройство. Така че, ако искате яденето да е от полза за вашето дете, осигурете му тишина и спокойствие, докато то яде. Изключете телевизора, радиото или уредбата и не разговаряйте на висок глас на масата.

„Мамо, подай ми лъжицата!”, вика с цяло гърло вашето дете, въпреки че вие стоите едва на метър от него. „Не викай! Не съм глуха”, се възмущавате вие. Причината за този диалог на висок глас е, че слухът му може да е намалял. Виновник за това е целият този шум около нас. Забелязали ли сте някога как викат тийнейджърите, току-що излезли от дискотека? Мислите, че те не могат да общуват нормално просто защото са превъзбудени? Съвсем не. Работата е там, че известно време те няма да могат изобщо да възприемат тихите звуци и особено шепота. Толкова силно са пострадали техните барабанни мембрани от музикалната динамика. Интензивността на звука в дискотеките надхвърля 110 децибела, а барабанната мембрана се уврежда при 160 децибела. Учените твърдят, че престоят в дискотека се равнява на 7 часа престой на писта за излитане, от която ежеминутно излитат турбореактивни самолети. Потресаващо, нали? Освен това те казват, че подрастващите често изпитват ритмичен шок от високата електронна музика. И ако при това имат неустойчива психика, те могат да станат или прекалено агресивни, или да изпаднат в депресия. По същия начин вашето дете може да загуби способността си да говори тихо или да престане да възприема тихите звуци, ако вие постоянно включвате телевизора или уредбата, при това доста високо. Неговите сензорни рецептори просто ще умират с всички произтичащи от това последици.А когато детето порасне, се помъчете да му обясните (колкото и невъзможно да ви се струва), че СD-то и МР3 плейърът са вредни за слуха. Тези две постижения на цивилизацията всъщност са смъртоносно оръжие за рецепторите на вътрешното ухо. Представете си – шумът в метрото е равен на 100 децибела. За да заглуши този шум, музиката от СD-то трябва да бъде не по-малка от 110-120 децибела. А това е все едно да стоите на десет метра от ревящ реактивен двигател. Два-три месеца с подобни музикални сеанси и човек вече се напряга, за да чуе околните. 

Има такива шумове, които просто не може да отстраните. Това е уличният шум. Неговите нива често превишават допустимата норма. В домовете, разположени близо до големи пътища и автомагистрали, нормата е превишена с около 20-30 децибела. Такива „шумни” домове се оказва, че са много – около 70%. Затова единственото, което може да направите, е да остъклите дома си със звукоизолираща дограма. Друг такъв шум е този от метрото. Към това, ако се прибавят и звуковите реклами в самото метро, то резултатът е лош за слуха. Излизайки от метрото, детето може да усеща звънтене в ушите или временно да понижи слуха си. Затова, ако можете, избягвайте метрото и се старайте да използвате наземен транспорт. Колкото и тривиално да ви звучи като съвет – старайте се да сте по-често сред природата, където страничните шумове от цивилизацията са значително по-малко. Вслушвайте се в пеенето на птиците, шума на листата и ромона на потока. Психолозите твърдят, че тишината и естествените звуци от природата са необходими на човека, който е претоварен от шумовете на големия град. Спомнете си, че дори в античността нервноболните са били лекувани с тишина, покой, тиха музика и ромон на вода. А ако в дома си сте заобиколени от прекалено шумни съседи, сложете във всички стаи поне на пода дебели килими. Купете на детето си плюшени наушници и му ги слагайте, когато съседът реши да пусне бормашината и да забие поредица от гвоздеи. При това не забравяйте самите вие да говорите тихо и да не създавате ненужен шум. Съвременният свят и без това е пълен с подобни шумове.