Кое не бива да правите с бе­бето си в периода на ранното му детство (до навършването на 1 годинка) ?

Четирите заповеди на ранното детство

Не оставяйте бебето си да плаче
Учудващо е, че родители могат да бъдат дотолкова сле­пи за нуждите на детето си, че да не обръщат внимание на плача му. Какъв език искате да използва бебето, когато желае да сподели желанията и потребностите си! Единст­веният му начин на изразяване е плачът. Чуете ли го да плаче, значи се опитва да ви каже нещо.
Да видим какво става у него, когато светът продължава да не обръща внимание на онова, което се опитва да му съобщи. То се чувства напълно и абсолютно изоставено. Изпитва ярост и отчаяние. Ето това става у него, когато пренебрегват усилията му да общува с другите.

Но чувството за самота е само една от причините за бебешкия плач. Случва се и изобщо да не разберем защо детето ни плаче. Или да сме неспособни да го утешим. Даваме му да яде, галим го, пеем му. Нищо не помага. Тогава най-вероятно става дума за болки в стомахчето или чревни колики, тъй като храносмилателната система на бебето още не е урегулирана. Понякога болката стихва, ако леко масажираме коремчето му или му дадем да пие хладка вода. Друг път и това не върши работа. И все пак прегърнете бебето, ще се поуспокои, дори да има колики.
Съществува и още един вид плач. Това са воплите, които надава бебето, за да сигнализира, че е уморено и скоро ще заспи. Майката бързо се научава да ги разпознава и знае, че няма защо да се тревожи - след няколко минути бебето и ще е потънало в сън. Но и в този случай става дума за адресирано до нас послание. Психологическото състояние на бебето ще е едно, ако пренебрегнете плача му, и съвсем дру­го, ако му обърнете внимание и се опитате да отгатнете кое го прави толкова нещастно.

Не слагайте бебето си на гърне

От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка.

За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладя­ло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мускулен контрол е абсолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привиква­нето, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва.

Не се бойте, че ще разглезите детето си

Ако под „разглезено дете" разбирате осемгодишно мом­че или момиче, което изисква желанията му да се изпълня­ват и безсрамно плаче, когато това не става, което не може да понесе отказ, неспособно е да подели каквото и да било с други деца, има пристъпи на гняв, хленчи, прави сцени и е прекалено докачливо, тогава, съгласен съм, това дете е разглезено.

Всички тези забележки показват дълбоко неразбиране на бебешката природа. Детето очевидно трябва да знае, че не може да върши всичко, каквото му се прище. Ако не го знае, значи наистина е разглезено.

 Но на каква възраст да започнем да го възпитаваме?

На два-три месечна или дори на деветмесечна е твърде рано. Абсурдно е на тази възраст да му се налагат лишения под предлог, че това ще го научи да преодолява другите лишения по-късно.
Нека да е ясно: не е възможно да се разглези бебе. Гале­те го колкото си щете. Давайте му да яде, щом пожелае.
Пейте му песни, обсипвайте го с ласки, колкото ви душа иска. Занимавайте се с него винаги, когато плаче. Всичко това няма да го разглези. Напротив, то е най-доброто, което може да се му случи от психологическа гледна точка, защото всичките му потребности ще са задоволени и няма да се чувства лишено от нищо.

Не позволявайте на бащата да пренебрегва бебето си

Отношенията с бащата стоят на второ място по важност в живота на детето, особено до петгодишната му възраст. Но още отсега настоявам върху факта, че ролята на бащата, както и тази на майката, започва с раждането, на бебето.

Бащите трябва да умеят да вършат онова, което върши майката. Никой, нито мъж, нито жена, не знае по рождение как се държи бебе например. Докато свикнат, повечето от нас го правят твърде несръчно. В курсовете за бъдещи родители получавате отлична подготовка за това как да се грижите за новороденото, но най-добрата възможност да я приложите на практика е все пак вашето бебе. Много е трудно да се чувствате близки с дете, което никога не сте държали в прегръдките си, не сте го виждали да се лигави и да гука в коритцето си, не сте си играли с него на криеница.
Ако съпругът ви не се интересува от бебето, никой друг освен вас не може да го насърчи в тази насока. Опитайте се най-напред да разберете защо не се интересува. Огледайте собствената му семейна среда. Може би баща му го е пренебрегвал, когато е бил дете, и той се държи по същия на­чин, следвайки лошия пример. Или се чувства несръчен с това съвсем ново бебе, но не иска да си признае пред вас. Каквито и да са причините, накарайте го да проговори. Използвайте всичките си женски хитрости, за да пробудите бащинския му интерес. При някои бащи трябва да се поло­жат доста усилия, но пък си струва труда.
Основите на непринудените отношения между баща и син се поставят още в най-ранното детство, а то никога няма да се върне. Бащата, който заявява, че сега е твърде зает, за да се занимава с детето си, но че по-късно ще му отдели повече време, се заблуждава. Няма да е усетил и „бебето" му ще е тръгнало на училище. После ученичето от отделенията внезапно ще се превърне в юноша и няма да се нуждае от .близки контакти с баща си. Тогава вече ще бъде твърде късно. Понеже бащата не се е интересувал от него, когато е бил дете, сега той не се интересува от онова, което бащата иска да му каже. Бащата се е превърнал в чужденец за соб­ствения си син. Бездната между двамата се разширява и до голяма степен се дължи на отношенията, които са имали в ранното детство на сина.