Алтернативното хранене включва хранителни режими, различаващи се съществено от принципните изисквания за здравословно хранене. Причините за използване на този вид хранене са от различен характер: религиозно-философски или личностни, семейни традиции, промени в начина на живот

икономически съображения и др. Такива видове хранене са:

Редуцираното хранене, при което се ограничава вноса на хранителни вещества. Най-често мотивацията за такова хранене е намаляване на наднормената телесна маса. Ако се прилага под лекарски контрол за непродължителен период от време, не представлява риск за човешкото здраве. Хранителният режим включва ограничаване на мазнините и въглехидратите, съчетано с повишена двигателна активност. Прилагането на пълно гладуване за повече от седем дни представлява сериозно вмешателство в хомеостазата (постоянството на вътрешната среда) и може да доведе до болестни промени. Провеждането на такъв вид хранене без лекарски контрол е изключително опасно.

Като добър вариант на редуцирано хранене би могло да се приеме прилагането на един разтоварващ ден в седмицата. Приемат се само плодове, разпределени на 4–5 порции през целия ден и се пие чай, подсладен с мед, или за 24 часа се приема 1,5 литра кисело мляко без захар. Когато организмът свикне с такива разтоварни дни, трябва да се опита ден без никаква храна. Може да се пие  чай без захар при нужда. Разтоварващият ден е особено полезен, тъй като се улеснява отделянето на токсични вещества. Използването на плодове, зеленчуци или кисело мляко прави гладуването лесно поносимо и не се нарушава трудовият ритъм на работещите. За децата и подрастващите не се препоръчват разтоварни дни.

Вегетарианството представлява хранителен режим само с храни от растителен произход с напълно изключване на такива от животински. Веганите не използват никакви продукти от животински произход, даже вълнено облекло и сапун, произведен от животински мазнини. Към тази група може да се причислят и суровоядците, които консумират само необработени сурови плодове, зеленчуци и ядки. Този най-краен вариант се оказва и най-рисков в здравно отношение. При продължителното му прилагане организмът не е в състояние да си набави незаменими белтъчини и това се отразява пагубно върху функционирането му. Предимство при суровоядците е, че приемат храните в естествения им вид, със запазени витамини и ензими, но рискът от бактериални инфекции е висок. Оволактовегетарианците, освен храни от растителен произход, използват яйца и мляко. Умерените(псевдо) вегетарианци консумират месо само от птици и риба. Последният вид хранене може да се прилага продължително време и това се приема за вариант на здравословното хранене.

Вегетарианството подобрява здравето, външния вид, настроението, изостря зрението. Вегетарианците са изложени по-малко на риск от заболявания на сърдечно-съдовата система, имат по-ниско ниво на общ холестерол, по ниски стойности на кръвното налягане, рискът от образуване на жлъчни камъни е два пъти по-малък, по-малко боледуват от рак, в сравнение с консумиращите месо. Съпротивителните сили на организма при вегетарианци са много по-високи. Тези, които залагат на растителната диета, редуцират много по-лесно телесната си маса. Статистиката доказва, че вегетарианците живеят от 5 до 7 години по-дълго от любителите на месните продукти. Плодовете и зеленчуците забавят стареенето, поради високото съдържание на антиоксиданти в състава им. (Попов 1999, 184 с.; Топузов 1995, 25 с.)

В основата на разделното хранене стоят изследванията на руския физиолог И. П. Павлов, публикувани още през 1902 г. Той описва процеса на храносмилане и доказва, че белтъчините, мазнините и въглехидратите се разграждат от различни храносмилателни ензими, в различни части на храносмилателната система, в кисела или алкална среда. Консумирайки едновременно и от трите вида храни, както е в традиционното хранене, храносмилането се нарушава, поради смесване на ензимите. В резултат на това, храната се смила непълно и в червата се образуват токсични вещества.

Кои храни могат да се консумират заедно и кои – отделно, е все още  дискусионен въпрос. Сега съществуват най-различни схеми за съвместими и несъвместими храни. Според Топузов (1995, 53 с.) храните може да се разделят на три групи. В първа група попадат храните, които се консумират самостоятелно, в отделни хранения или половин до един час преди основното хранене. Това са всички плодове, доматите, сладкишите и тестените закуски, прясното мляко. Втора група са храните, които добре се съчетават не само помежду си, но и с всички останали. Това са зеленчуците, включително и ядковите, овесените ядки, пчелния мед и хлябът. Трета група са храни, които се комбинират с тези от втората група. Тук попадат всички видове меса, млечни продукти, а от растителните храни – фасул, леща, соя, ориз, картофи и други подлагащи се на топлинна обработка.

Важна препоръка на разделното хранене е да се ядат по-малко по вид храни, едновременно на един прием. Ако храносмилателната ни система е здрава,  храним се бавно и дъвчем добре храната, поемаме малки количества на едно хранене, организмът ни ще се справи и с някоя “грешна” комбинация.