Хълцаме след хранене, хълцаме след препиване, понякога ни се струва, че хълцаме дори без причина. Хълцането може да трае няколко минути или да ни тормози в продължение на месеци. Но едно е ясно, хълцането е досадно, дразнещо и дори изморително.
Надали има човек, на който не се е случвало да хълца. Всеки от личен опит може да каже, че като по закон досадното хълцане се появява точно след преяждане, препиване или просто от прекалената ни лакомия и бързото поглъщане на храната. Това хълцане е съвсем естествено, има своето логично обяснение и бързо отшумява. В медицината под хълцане се има предвид синхронно съкращаване на диафрагмата.
Често, когато хълцаме се превръщаме в истинска атракция за околните, защото издаваме неконтролируем звук, който често е доста силен. Хълцането може да се появи съвсем неоснователно и неочаквано докато сте на улицата или в градския транспорт, по време на делова вечеря и разговор с шефа и колкото и човешко и неприятно да е, пак ще бъдете повод за забавлението на околните.
Защо хълцаме?
Хълцането всъщност представлява неволно вдишване на въздух в следствие на контракции на диафрагмата. След преяждане и поглъщане на много течности, стомахът притиска диафрагмата и това води до хълцане. Други причинители на хълцането са продължителния смях, рязката смяна на температурата, препушване, консумацията на студени напитки след гореща храна, кашлица. Хълцането възниква и при дразнене на диафрагмата от прекалено много събрани газове в стомаха например или пък дразнене на нервите, които я командват. Причина за хълцане може да бъде и консумацията на прекалено солени и лютиви храни, както и препиването с алкохол. При всички положения хълцането не е повод за тревога, то не крие риск за здравето.
По друг начин стои въпросът обаче за тези хора, които хълцат в продължение на дни или месеци. Ако е по-продължително, хълцането може да ви измори, да предизвика затруднено дишане или пък да причини лека болка в областта на гръдния кош. Това е повод да потърсите лекарска помощ. Причините за продължителното хълцане са много и най-разнообразни. След операция в областта на стомаха и гръдния кош често се появяват следоперативни усложнения, свързани със затруднено дишане, а оттам и хълцане. При бъбречна недостатъчност, тумори в областта на диафрагмата, гръдния кош и хранопровода също е възможна появата на периодично хълцане.
Как да избегнем досадното хълцане?
Консумирайте бавно храни и напитки, не поглъщайте наведнъж големи количества течности и сдъвквайте добре храната.
Как да преборим хълцането?
Има безброй много бабини рецепти за прекратяване на хълцането:
Изпийте бавно с вдигната брадичка една чаша вода.
Схрускайте няколко цели зрънца черен пипер.
Смучете бучка захар, резенче лимон, дори кубче лед или изпийте супена лъжица оцет.
Задръжте дишането си колкото можете по-дълго време. Повторете процедурата няколко пъти, като е важно издишването да става колкото е възможно по-бавно.
Вдишвайте и издишвайте няколко пъти в хартиена торбичка.
Стойте известно време със свити към гърдите колене.
В продължение на минута натискайте силно диафрагмата си.
Опитайте да се концентрирате върху вършенето на някаква задача и не обръщайте внимание на хълцането. Не след дълго хълцането ще мине от само себе си.
Някои хора смятат, че стряскането също може да спре хълцането.
Идеята на всички тези, на пръв поглед безумни съвети, е да се възстанови нивото на въглероден двуокис в организма, което ще успокои диафрагмата и ще възвърне нормалния й ритъм.
Акопресурата е друг начин да се справите с неприятното хълцане. За около 2-3 минути трябва силно да натиснете с палец точката, където се намира нерва, контролиращ диафрагмата. Той е разположен от двете страни на главата, под основата на черепа. В същото време дишайте учестено.
Може да прибегнете и до билколечение. Смята се, че чаят от лютива мента ще предотварти хълцането, особено, ако то е в следствие на преяждане. Чаят от мента има благоприятно и успокояващо действие върху храносмилателната система.
Митове за хълцането
Бебетата в майчината утроба също хълцат. Още преди да се е появила дихателна дейност, бебето хълца в корема на майката. Според някои лекари това е начин да се подготви дихателната мускулатура на бебето за дишане след раждането му. Други предполагат, че хълцането помага да се активира сукателния рефлекс на бебето след раждане.
Предполага се, че хълцането се е появило в процес на еволюцията на човека. Учените смятат, че хълцането е останало от времето, когато живите организми на земята са дишали с хриле или по-точно, че са се запазили нервните пътища, контролиращи дишането с хриле. Хората хълцат именно, защото мускулите за дишане се съкращават, в резултат на което гласовият отвор се стеснява и започваме да издаваме странните и забавни звуци, характерни за хълцането.
Най-продължителното хълцане, записано в книгата на Гинес, принадлежи на Чарлс Осбърн, който хълцал през последните 68 години от живота си с честота от около 20-40 хълцания в минута.