Алергията е заболяване, известно отдавна. От нея са страдали Наполеон, Лудвиг Ван Бетховен, Антонио Вивалди, Чарлз Дикенс и много други известни и богати, деца и възрастни, мъже и жени…Алергията представлява свръхреакция на организма спрямо вещества, които се приемат от него като вредни, дори и да не са такива. По статистически данни в последните
Немалка роля при децата играе и честото прилагане на антибиотици, високомолекулни медикаменти и биопродукти (вкл. ваксини). Алергията е неприятна и може сериозно да въздейства върху качеството на живота, на работа, учебна дейност и много др..
Нормалната реакция на нашия организъм към чужди субстанции е той да се защити от тях. Това се постига с помощта на имунната система, чрез различни, сложни имунологични реакции. В повечето случаи те са полезни за организма. Понякога обаче имунната система отговаря с много по-силна реакция, отколкото е нормално. Налице е една свръх реакция и масивна защита спрямо чуждите субстанции (дразнители), които в действителност не са никаква заплаха за организма. Тази вредна свръх реакция се нарича свръхчувствителност или алергия. Субстанцията, която предизвиква такава свръхреакция се нарича алерген.
Особено важна при алергиите е чувствителността, което означава, че имунната система вече е била в контакт с даден алерген, запомнила го е и е готова за бърза реакция (защита) при следващата му поява тоест налице е така наречената сенсибилизация.
За повечето от страдащите от алергия се казва, че са атопични. Атопична реакция е тази, при която роля играе наследствеността. Това зависи от генетичните особености на индивида, който произвежда по-голямо количество имуноглобулин Е антитела. Те се фиксират към мембраната на мастните клетки и при всяка следваща среща с алергена се стига до разрушаване на тези клетки с освобождаване на различни вещества, които предизвикват възпалението. Веднъж възникнала, такава реакция при определени условия може да се прояви без намесата на външният дразнител - специфичния алерген.
При възникването на алергия наследствеността играе голяма роля, но решаващо значение имат алергените - начинът на тяхното проникване, условията на живот, прекараните инфекции и др. Ето защо наследствеността се явява като предразположение за по-често и по-бързо реагиране към даден алерген от външната среда. Важното обаче е наличието на алергени във външната за организма среда. Възможно е при по-продължително и често излагане на мощни алергени и наследствено необременен организъм да развие алергия.
Съществуват различни видове алергични реакции в зависимост от засягане на определен орган или система. Но при всички причината е една – свръчувствителността на организма към определен алерген. И по същество тази реакция е имунологична.
При нисък праг на чувствителност с изработени много и различни антитела под въздействието на ваксини, различни лекарства от рода на респивакс, бронховаксон, IRS19 организмът реагира ненужно със свръхреакция, защото е сенсибилизиран и се получава алергия. Обратното при висок праг на чувствителност се получават инфекции поради невъзможността да се неутрализират нормално вирусите - недостатъчно изработени антитела и нарушени неспецифични имунни реакции.
Алергията може да е:
- респираторна алергия - засягане на нос и бели дробове(бронхиална астма, сенна хрема или сезонен ринит по правилно);
- на кожата – алергичен дерматит, уртикария,екзема;
- на очите – алергичен кон?нктивит;
- на храносмилателната система - алергии към определени хранителни алергени, означавани като „непоносимост към белтъка на кравето мляко”, ”непоносимост към яйчния белтък” и пр.
Най-честите алергени са: микрокърлежи в домашния прах, полени и плесени, косми от домашни животни, различни субстанции (т?т?нев дим, озон, азотни и серни окиси), много лекарства и ваксини, които съдържат различни стабилизатори, консерванти, известни количества антибиотици. От ваксините най-чести алергични реакции дава кокл?шната ваксина.
Протичането на заболяването при децата става в няколко фази:
Първата фаза е моноалергенна – към един алерген.
Втората е полиалергенна – сенсибилизиране към два и повече алергена.
Третата е неспецифичната – когато алергичната реакция се предизвиква от неалергични фактори (физически или психични). При тази фаза алергичната реакция възниква по пътя на условните рефлекси.
Лечението се провежда с антихистаминови препарати (със странични действия върху ЦНС) и кортикостероидни препарати (със странични действия върху обмяната на веществата и растежа на детето).
От моя клиничен опит искам да споделя с вас последния случай на лечение на атопичен дерматит при 1-номесечно кърмаче. Детето от първия си ден е на изкуствено хранене с адаптирано мляко. Поради силно изразен запек и колики, предвид вродената ингвинална херния, родителите на детето в стремежа си да облекчат раздразнението и коликите сменили няколкократно вида на храната, вкл?чили и сироп против запек, но без ефект. На 37–я ден детето получава обрив - дребни пъпчици по лицето и окосмената част на главата, почти без неангажиран участък, а с часове започва да се разпространява и по тяло.
Антиоксидантите са от жизнено важно значение в днешния замърсен и стресиран свят. Много учени вярват, че редовното им приемане може да удължи живота с 20-30 г. и да го подобри качествено. Това се дължи на способността им да неутрализират свободните радикали (силно реактивни молекули, които увреждат структурата и функцията на живите клетки, каквито в случая са антиген/антитяло комплексите). Натрупването на свободни радикали е верижно клетъчно увреждане и води до дегенерация, състаряване и редица болести, вкл.алергии .
Като се има предвид хронично рецидивиращото протичане на алергиите, трудното им лечение и съмнителната им прогноза, все по-голямо значение се отдава на профилактиката.
Профилактиката вкл?чва два основни компонента.
1)Да се избягват контакти с алергените
2)Да се укрепва неспецифичният имунитет и пасивният специфичен имунитет - за да се избегнат реакциите на свръхчувствителност.
И тук при профилактиката на алергиите да не забравяме ,че храната, особено на децата и то още от ранна кърмаческа възраст, играе голяма роля. През последните 1-2 десетилетия редица проучвания показват, че кърменето на децата поне до 3-мес.възраст ги предпазва от алергия, а когато е невъзможно да се осигури майчина кърма през първите 6 мес., се препоръчва приложението на частично хидролизирани млека, при които е намалена алергизиращата роля на белтъка на кравето мляко, и е необходимо вкл?чването на есенциални мастни киселини от растителен произход. По големите деца ядат твърде много сладко, което съдържа много излишни калории, без каквито и да е хранителни вещества. Вече седемгодишните деца употребяват от 60 до 70г. захар на ден. Даже ако детето се ограничава със сладкото, източник на захар могат да се явят плодовите и газирани напитки, лишавайки организма от още по-потребните филтрирана или минерална вода. Освен това храна с високо съдържание на рафинирана захар отслабва имунната система с това, че поврежда способността на организма да изработва нужните антитела за борба с инфекциите. Медицинските изследвания показват, че количеството антитела достоверно пада, даже и в тези случаи, когато човек изяжда не повече от 18гр. Освен това децата и подрастващите започнаха да ядат повече месо и колбаси и това като правило означава, че те получават с храната повече мазнини в скрита форма, съставът на тези местни изделия не се отличава с висока хранителна стойност. В резултат на такова хранене в нашия живот настъпи преждевременното ранно развитие на децата - явление, опасността от което все още не е оценена достатъчно.