Връбница празнуваме след Лазаров ден, през последната неделя преди Великден. На него църквата отбелязва влизането на Исус Христос в Йерусалим, където той е посрещнат от възгласите на хората

които послали пътя по който той минал с дрехите си и палмови клонки и цветя.
Връбница е много подчитан празник в цяла България. Традицията повелява на този ден вярващите да отидат на църковна служба и да вземат от храма, осветени, през бдението през предната нощ, от свещенника върбови клонки.

Те заедно със свещите, се раздават в памет на палмовите клонки, с който Исус е посрещнат при влизането си в Йерусалим, за да могат вярващите сякаш още веднъж да го посрешнат. Символ са и на здраве и се счита, че предпазват домовете на вярващите. Пазят се през цялата година, най-често се слагат пред икона или кандилото в дома.
Обичай е и вратите на къщите също да бъдат закичени със венци от върбови клонки.

На този ден завършва и цикълът на моминските пролетни игри с изпълнение на обичайят Кумичене. При него всички лазарки отиват на реката, където пускат по течението предварително приготвени върбови венчета. Девойките приготвят и специялни обредни хлябове-кукла, със залък от който се кумичи. Самото кумичене се състои в следното - наблюдава се чийо венче или залък ще излезе най-напред по течението и момата, на която придналежи то става кумица. Тя повежда към своята къща моминското хоро.
В домът й се слага трапеза. След посещението на момите, те говеят на кумицата до ВЕЛИКДЕН, когато всяка една лазарка отива при нея с обреден хляб и боядисани яйца. Тогава кумицата ги освобождава от говеенето. Всяка девойка, която е била лазарка и е участвала в кумиченето вече може да бъде взета за жена.

Лазаруването и кумиченето представлява своеобразно приемане на младите момичета, в една по-горна социална група, на момите за женене. Участието в тези обичаи свидетелства за това, че девойките са се превърнали в жени.

Вярва се също, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

След Връбница започва Страстната Седмица, която символизира последната седмица от живота на Исус и е изпълнена с много мъки и страдания. През нея постът е изключително строг и в църквите се извършват специални служби.

На Цветница празнуваме и прераждането на природата за нов живот.
Имен ден имат всички носещи имената Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Здравко, Здравка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Цветина и тези имащи имена на всякакви цветя и растения.