Ходилото се състои от 26 кости и изпълнява две значително различни роли. Като мек амортисьор при контакта на петата с повърхността в началото на крачката. Като твърд лост през фазата на носенето на тежеста на тялото и през фазата на отблъскването с предната част и пръстите.Променената анатомия на плоското ходило не позволява достатъчна твърдост и го прави по-малко ефективен лост във фазата на отблъскване. Това изисква повече енергия и променена позиция от ходилото при всяка една крачка.

Вътрешната страна на ходилото опира върху повърхността не само поради промени в позицията на костите една към друга, но и поради промените в мускулите и връзките, които ги поддържат. Тук е мястото да отбележа, че има няколко вида плоско ходило, някои от които са толкова "лоши", че трябва да се оперират веднага щом се открият. За щастие те са много редки и съставляват по-малко от 1% от плоските ходила. Ние говорим за най-разпространеното, съставляващо 99% - халтавото плоско ходило.

Плоското ходило показва тенденция към завъртане навътре /хиперпронация/ от глезенната става надолу. Погледнато отзад такова ходило се представя с пета силно изместена навън. Причината за това са силно отслабените мускули и връзки, които трябва да поддържат вътрешната страна на ходилото. На фигурата - вляво е нормално, вдясно плоско ходилo.

По-горе споменах термина хиперпронация. Пронация е нормалното завъртане на ходилото по надлъжната си ос с цел да стане по флексибилно и да се нагоди към неравна повърхност. При плоското ходило тази ротация става прекалена и води до създаването на деструктивни сили, които могат да увредят самото ходило, глезена, коляното и дори тазобедрената става и долната част на гръбнака.

С пропадането на надлъжния свод на ходилото то става по-дълго. Действително дължината на костите си е останала същата, но изправянето на дъгата е удължило цялото ходило. То не само е станало по-дълго, но е и по-широко от нормалното.

Много характерен симптом е износването и кривенето на обувките. Може би това е и първото нещо, което прави впечатление на родителите. Детето "криви навътре" обувките си. Погледнати отзад, те са по-ниски отвъре и това не е от износване,а от смачкване, защото износването на подметката става отвън на петата и отвътре в предната част.

Това може да го забележи само осведомен и много наблюдателен родител. Както вече споменах, мускулите, поддържащи вътрешната страна на ходилото, са подложени на прекомерно напрежение поради пропадането на структурите от тази страна. Те се "уморяват" и това води до поява на болка, затова детето често извърта за кратко глезените си наобратно, за да отпусне вътрешните структури.

Това е доста късен симптом и е характерен за по-възрастните пациенти. Поява на мазоли,особено по долната основа на пръстите. Причината е в загубата на поддържащата роля на палеца и преместването навътре на опорната повърхност на ходилото. Това е по-скоро последица отколкото симптом

Диагноза

Както вече казах, добрата диагноза се поставя от добър ортопед. Той трябва да определи дали се касае за плоскостъпие изобщо, от кой вид е плоското стъпало и в коя степен е. Това е важно за начина на лечение. Диагнозата се поставя на базата на наличните симптоми /явни и скрити/ и специфичните тестове. Ако ортопедът реши,може да направи рентгенови снимки от различни позиции и други изследвания за доизясняване на състоянието. Разбира се, това трябва да става със съгласието и сътрудничеството на родителите.

Лечение

Консервативно - колкото може, оперативно - когато е нужно. Консервативното /неоперативно/ лечение включва различни упражнения за позиция и разтягане на мускули и мускулни групи;подходящи обувки;цял набор от подложки и вложки,когато са необходими.
Оперативните методи са много и различни и зависят от типа на плоскостъпието. Тук е най-голямото майсторство на ортопеда - да избере и извърши най-удачната оперативна намеса. Тук е мястото да спомена, че напоследък се прилагат все по-леки за пациента операции с чудесен следоперативен резултат.
Разбира се, оперира се само когато се налага и всички други методи са изчерпани.