Плажовете често са причина за възникване на всевъзможни болести. Ненапразно на подобни места се срещат надписи “Къпането забранено”. Това се отнася не само за градските плажове, но и за водоемите, язовирите и другите подобни места, където хората обичат да се къпят и да се пекат на слънце.

Когато човек се озове във водоема, може да се сблъска с неприятности на всяка крачка. Особено на места, където водата е застояла, а не течаща - като на язовирите и другите подобни водоеми, малки вирчета и т.н. Често на такива места човек може да се зарази с личинките на глистите, които се наричат шистосоматиди. Не е толкова важно да запомните това наименование, но е задължително да знаете, че хелминтите се лепят най-много по водоплаващи птици - гъски, лебеди, патици. Затова ако се приближава стадо симпатични патици, трябва да внимавате. В такава вода е пълно с личинки на глистите, които само чакат да се залепят за вашите крака. Резултатът от това може да е силен сърбеж и висока температура цели 2-3 седмици. Човек може да получи нетърпим сърбеж и ако се изкъпе в морето. Отначало изпитва доста противна внезапна болка, предизвикана от обитаващите морските растения личинки. След това започва да усеща боцкане и парене на местата, където тялото е в допир с банския костюм или плувките.

ВЪВ ВЪЛНИТЕ ИМА НАЙ-МНОГО БАКТЕРИИ

Другата опасност, на която е подложен човек, влязъл да се освежи в язовир или водоем, това е конюнктивитът. Възбудители на тази болест са стафилококите и пневмококите. Те попадат с водата върху очната лигавица и могат да предизвикат възпалителен процес. При едни по-малко, при други - повече. Но във всеки случай трябва да се обърнете към офталмолог.

Слагайте си капки и се лекувайте сериозно. Конюнктивитът е заразен и ако не се излекува, е склонен към рецидиви.

А нещастните случаи, свързани с къпането в прибой, са си класика. Стоейки на брега и наблюдавайки с умиление как децата им с радостни викове се плацикат между вълните, наивните родители дори не подозират опасността. Вълните на прибоя се блъскат и разбиват, донасяйки толкова микроорганизми и бактерии, че списъкът им заема страница и половина в специалните медицински справочници. А тези микроби се виждат дори и с просто око. В курортните морски градове често приемат деца в болница с диагноза “чревна инфекция с неясна етиология”. Така че дръжте своето чедо по-далече от опасната сива пяна.

НЕ Е БЕЗОПАСЕН И КРАЙБРЕЖНИЯТ ПЯСЪК

Той е открит не само за ветровете, но се кръстосва и от котки, кучета, а дори и мишки и други животинки. След техните нощни разходки по пясъка често остават хелминти, по-точно техните яйца. Епидемиологичната проверка може и да не ги открие, ако заразяването не е голямо, а локално. Но когато ние лежим на пясъка един до друг, заразеното местенце на един се предава на друг и т.н. Освен това инфекцията може да попадне в организма и чрез порязване със стъкло на плажа например.

В някои известни курорти чистотата на плажния пясък се съблюдава от специална служба, дори някъде пресяват пясъка постоянно и го изглаждат.

Санитарните правила са периодично да се разрохква горният слой на пясъка с гребла и частично да се засипва старият пясък с нов.

ЖЕНИТЕ МОГАТ ДА СИ НАВЛЕКАТ ГИНЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ПЛАЖА

По плажа непрекъснато сноват и съвсем голи деца, пък знаем и за нудистките плажове. Опасността тук е за половите органи и най-вече се откриват вулвовагинити при дечица от две до пет годинки, предизвикани от мръсотията на пясъка. И момченцата не са застраховани от заразяване.

Често и жените си навличат гинекологични проблеми от плажа. Причина за това е повишената чувствителност на женския организъм към различни плажни инфекции.

Това обясняват английските лекари, след като са изследвали пясъка на стотици средиземноморски плажове. Оказало се, че почти във всяка проба се съдържат болестотворни бактерии.

Попадайки на интимните места, те предизвикват различни възпалителни процеси – колпит, вагинит, цервицит. А морската вода ги засилва.

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИ СА ГЪБИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Много често на плажа човек може да се зарази с гъбични заболявания. Инфекциите се предават чрез случайно съприкосновение със заразен с гъбички човек. Или пък ако е ползвал неговите плувни принадлежности.

Отначало между четвъртия и петия пръст се появяват цепнатинки, кожата се лющи и сърби. Но повечето хора не обръщат внимание на това. След това коварните гъбички изпълзяват нагоре и се впиват в ноктите - структурата на ноктите е най-подходящото място за развитие на гъбичките. Увредената от болестта нокътна пластинка постепенно потъмнява, удебелява се и по края на ноктите се образува белезникав или жълтоват налеп. И чак когато нокътят вече започне да се чупи, причинявайки и болка, човек отива на лекар.

Не е известно защо гъбичките “си харесват” някои хора, а други не “закачат”. Лекарите дълги години се опитват да намерят отговор на този въпрос. И са стигнали до следния извод: причината е в състоянието на организма.

Това значи, че вегетосъдовата дистония, нарушената секреторна функция на кожата (изпотяване), захарният диабет, дисбактериозата, понижениятимунитет са оказали своята роля. Тези болести са най-добрата примамка за гъбичните заболявания.

По принцип хората над 30 години страдат от тях, защото при децата ноктите растат по-бързо и имат по-силен имунитет.