Но какво да направим, ако страховете ни стават натрапчиви и заемат доминиращо място в живота, превръщайки се във фобии?!
Фобиите са много и различни по своята природа и израз, а някои от тях изглеждат доста екзотични - някои се страхуват от числото 13 (трискайдекафобия), от всичко ново (неофобия), от малки предмети (микрофобия), от божията намеса в съдбата (теофобия), от безкрайността (апейрофобия) и дори от възникването на фобии (фобофобия).
Страдащите от фобии, не са в състояние да съществуват пълноценно сред останалите хора - те се губят, не могат да се реализират, а осъзнаването на несъстоятелността на техните преживявания и невъзможността за самостоятелно справяне с тях провокират тежки депресии.
Човек реагира на страха по два основни начина. Някои притежават възбудена симпатична нервна система, т.е. мобилизация на всички сили за активно съпротивляване на опасността: учестено сърцебиене, повишено налягане, зачервяване на кожата и т.н. А при други преобладава възбудата на парасимпатичната нервна система: забавено сърцебиене, бледност на кожата, студена пот, гадене.
Фобиите са класифицират според преживяването, което стои в основата на страха. Една от най-разпространените групи фобии са страховете от пространството, като най-популярна е клаустрофобията - страхът от затворено пространство. Тук спадат и страхът от летене със самолет, страхът от дълбочина, отворени пространства и височина.
Не по-малко разпространени са социофобиите – страхът от неправилно поведение в обществото, осъждането от страна на другите. Много хора изпадат в паника, когато трябва да се изкажат пред някаква аудитория. Те могат да общуват спокойно в обичайния си живот, но на трибуната не са способни на никаква изява.
Друга група фобии е свързана с опасенията за собствения живот и здраве. Хората се страхуват да не се разболеят от СПИН, рак, сифилис или да не умрат от внезапна смърт.
Фобията не е болест - тя е синдром, който може да се развие самостоятелно както след уплаха или някакво сътресение, така и след психично заболяване (депресия, маниакално-депресивна психоза). Определянето на причината за страха е конкретната задача на психиатъра.
Фобиите най-често преследват мнителните, тревожните, плахите и лесно ранимите хора. За борба със своя страх те често използват специално измислени “ритуални” действия: монети под петата, плюене през рамо, носене на определени предмети. Ние наричаме това суеверия и заклинания, но понякога тези ритуали са толкова сложни, че се превръщат в абсурд.
Поради натрапчив страх човек започва да се ограничава в натоварването, движенията, стреми се да не излиза навън или най-малкото да не използва транспорт. След това престава да ходи на работа и започва безкрайни посещения при специалист. Това е т.н. фобийна невроза, която може да бъде победена с помощта на психотерапевт или най-добре психиатър.
Ако се тревожите, че сте забравили отключена вратата или включена ютията, това е в рамките на нормалното. Но ако напълно се отказвате от полети или пътуване с друг вид транспорт – това вече е заболяване. Страхът се превръща в болест, когато човек не е в състояние да го преодолее дори в екстремни ситуации.
Повечето фобии са лечими. Разбира се, едни се поддават по-лесно на лечение, а други – по-трудно, но общото състояние се подобрява.
Методите на психотерапията са различни. Широко се прилага десенсибилизация – постепенно свикване на човека със ситуацията, в която възниква страхът. Например при страх от пътуване с метрото се препоръчва човек да ходи на спирката и да гледа, че там не става нищо лошо. След това той постепенно свиква с ескалаторите и шума на вагоните. След това се качва и пътува само една спирка и т.н. За всички, които не изпитват такъв страх, може би изглежда абсурдно, но този метод доказано действа.
Психотерапевтите го използват и при моделиране на въображаема ситуация, в която възниква фобията – в състояние на хипноза или с помощта на автогенния тренинг.
В някои случаи страхът може да се пребори само с помощта на психотропни препарати - антидепресанти, транквилизатори. Специално подбраните (задължително от специалист!) схеми на лечение подобряват състоянието на болния, като променят реактивността на неговата нервна система.
Фобията може и да не се лекува, но тогава човек трябва да бъде готов не само за промени в собствения си живот (изгубване на работата, семейството), но и за... нови заболявания. Невротиците като правило често страдат от болести на стомашно-чревния тракт, вътрешните органи, сърдечно-съдови заболява
Информацията е от zdrave.bg