Хроничните хепатити, за разлика от острите, изискват по-сериозен подход. За лечението им се използва или един препарат - монотерапия, или два - комбинирана терапия. И най-често предпочитани са интерфероните. Те могат да бъдат с краткотрайно или с по-продължително действие, в смисъл дозирани по начин, който позволява да се използват през по-големи промеждутъци от време. Затова се наричат пролонгирани.
Съществува още един метод за борба с хепатит В - това е проивовирусно лечение с препарати, аналогични на медикаментите, наречени нуклеотиди. В момента вече са разработени съвременни препарати от групата на тези медикаменти.
А лечението с препарати на основата на интерфероните е неоспоримо по своята значимост. Най-новите от тях съдържат една специфична белтъчина, която поддържа препарата в определена доза в продължение на една седмица. Именно те са пролонгираните препарати. Инжекциите с такъв препарат могат да се правят не през ден, а през седмица. Пациентът си вкарва препарата самостоятелно с помощта на специално устройство, на което има скала с разчетените килограми и съответстващото количество препарат, както и индивидуалната поносимост към действащото вещество. Лекарството трябва постоянно да присъства в кръвта.
За разлика от пролонгираните препарати, при краткодействащите средства има пик и намаляване на концентрацията на действащото вещество. Затова първите са за предпочитане.
При краткодействащите препарати вирусът на хепатита се чувства достатъчно удобно. А при пролонгираните форми на препарата това не може да се случи. Вирусът няма никакви шансове да оцелее и загива бързо.
Предимството им е доказано в целия свят. Единственият проблем при тях е, че са малко по-скъпи. Знаем, че неблагоприятният изход от лечението може да доведе до цироза и рак на черния дроб, затова не пестете средства.
КАКВА Е ПРОФИЛАКТИКАТА?
Най-ефикасният вариант на профилактика и предпазване е, както казахме, ваксината. Ако човек няма противопоказания, не трябва да се отказва от нея. Що се отнася до факторите на риска, трябва да се знае, че хепатит В не се предава чрез традиционните контакти - използване на общи съдове за хранене, лични принадлежности, ръкостискане със заразен човек.
Основният път на заразяване е чрез кръвта. И в момента медиците от цял свят бият тревога: от хепатит може да се зарази всеки редови гражданин, който не приема наркотици, не си прави татуировки и пи-ърсинг. Т.е. хора, които не влизат в традиционните рискови групи, не са застраховани от заразяване с този вирус.
Оказва се, че заразяване може да настъпи в клиники, лаборатории, в козметични салони. Обикновена небрежност и неспазване на правила за безопасност, недостатъчна стерилизация на инструментите - тези неща могат да доведат до печални резултати.
Човек трябва да подбира местата, където отива - те трябва да са с добра репутация. Когато отивате в ДКЦ или в болница, обръщайте внимание на оборудването, интериора, външния вид на лекарите и персонала - всичко трябва да е чисто. По-голямо внимание трябва да се отделя на това с какви инструменти работят лекарите. Всички процедури, които предполагат контакт с кръвта, трябва да се извършват с еднократни прибори и инструменти.
Добър показател в това отношение е, ако ви задължат да дадете анализ за хепатит, преди да предприемат лечение на болестта, заради която сте посетили клиниката. По отношение на това дали заразена майка с хепатит В би могла да предаде вируса на плода, ще кажем, че вероятност за това има, но тя е много малка. В такива случаи гинеколозите предлагат на родилката цезарово сечение - така бебето ще е по-защитено, отколкото при естествено раждане.
ВАКСИНАТА Е НАЙ-СИГУРНОТО ПРОФИЛАКТИЧНО СРЕДСТВО
При ваксинация се вкарва специален отслабен вариант на вируса. В отговор на това у човека се формира имунитет, равносилен на вече прекаран хепатит. Това значи, че той вече няма да се разболее. Обаче има едно условие: ваксината да е поставена правилно. Тя се прави по две схеми, съответно на три етапа: при първата ваксината се прави на първия, на втория и на третия месец. При втората - на първия, на третия и на шестия месец.
Ако са спазени всички изисквания по поставяне на ваксината, човек няма да се разболее. Изключения могат да се получат при наличието на имунодефицит. Това означава наличие на някакви системни заболявания, които понижават общия имунен фон.
На опасност са подложени и онези, които влизат в групата на риска: донори, медицински специалисти, любители на пиърсинга, наркомани, заразени със СПИН.
Срокът на действие на ваксината в организма на човека (за да бъде защитен той) е строго определен и установен. Някои форми на ваксина дават гаранция 5, а други - 10 години. След това идва ред на реваксинация - повторно вкарване на ваксина в организма. В момента вече голяма част от ваксините са създадени на генна основа. Те предпазват от заразяване от 5 до 8 години.
ВАКСИНИРАНЕТО НА ДЕЦАТА
Не е разумно родителите да отказват ваксинация против хепатит. Отдавна доказано, че тя предпазва от масово разпространение на заболяването. В някои държави като Тайван и Тайланд масовото ваксини-ране против хепатит датира от 15 години. В тези страни още в родилните домове се ваксинират всич-деца. Според статистиката броят на болните с хепатит В след такава мяр-е намалял почти два пъти. Това важи и за преминаването от острия хепатит в хронична форма.
Впрочем, в тези две страни в момента се оценява ефектът от ваксинирането на тези деца -вече пораснали. И само в едно от тях е открит вирусът на хепатит В, всички останали са здрави. Това означава, че ефикасната защита в крайна сметка е 15 години. Фактически тези две страни са се справили с проблемите на хепатита с помощта на ваксините.
Такива мерки се предприемат вече и в други страни.
Макар че се работи, още е рано да се говори за създаването на ултраваксина, която да предпазва организма от няколко вируса наведнъж - на хепатит В, А и АКDS. Работата по разработването на такава ваксина е в ход, но няма официални публикации по темата. Такава една ваксина изисква много сериозна проверка. Тя все още не се възприема от някои имунолози. Защото не е тайна, че в случая имунитетът се подлага на прекалена вирусна атака, съответно намалява и дори се разрушава. Затова стои въпросът: да се превиши ли ползата от предполагаемия риск?