Едва ли съществува семейство на планетата Земя, в което двамата партньори са винаги на едно и също мнение. Съвършените семейства, в които съпругата и съпругът поддържат ВИНАГИ добър тон в своите разговори, лудо са влюбени през ЦЯЛОТО ВРЕМЕ и се гледат с полуглуповата усмивка, са стопроцентов мит!

По-голямата част от разводите не се случват при дисфункционалните семейства, а при онези, които привидно изглеждат много спокойни и балансирани. В тези бракове не се случва нищо и двамата партньори установяват, че просто нямат какво да си кажат (като започват да търсят първоначалната тръпка от влюбването у някое друго "сладурче" от противоположния пол).

Вече са налице трийсетгодишни проучвания, сочещи, че успешните бракове са онези, в които мъжът и жената са като куче и котка - те имат търкания, спорове и разногласия. Разбира се, тук не говорим за онези бракове (намалко в България), при които мъжете бият жените си, а жените си траят и като че ли имат мазохистични наклонности. Става въпрос за семейства, в които просто кипи живот!

Има огромна разлика между здравословните и нездравословните сблъсъци в брака - интелигентните спорове се съсредоточават върху проблема, докато грубите спорове се концентрират върху личността на другия партньор и унижават неговото самочувствие. Всъщност, да се научим да спорим правилно, е решаващо за нашия брак. Нека да разгледаме как бихме могли да правим това по-практично:
Изрази, характеризиращи слабите бракове: "НИКОГА не правиш....... както трябва!"; "Ама че си тъп/а"; "Как можах да се оженя/омъжа за теб!"; "Толкова приличаш на майка си!". Забележете, че подобни коментари са пряко насочени към занижаване на самочувствието на партньора.

Изрази, характеризиращи стабилните бракове: "Когато правиш..., аз се чувствам..."; "Става ми много неприятно, когато се прибираш толкова късно!"; "Когато направи забележка пред гостите, се почувствах много зле."Тези изрази, демонстриращи зрялост между партньорите, са насочени към същността на проблема без да засягат тяхното достойнство.