Стотици години учените не могат да разберат причината за хълцането при хората, тъй като то очевидно не служи за нищо полезно.
Актът на хълцане представлява внезапна контракция на дихателната мускулатура, след която глотисът затваря дихателните пътища и се призвежда специфичния звук на хълцане.
Ехографското изследване на вътреутробното развитие на плода показва, че още на 2-я месец от развитието си, преди започването на дихателните движения, бебето хълца.
Една от теориите е, че тези контракции подготвят дихателната мускулатура на нероденото бебе за дишане след раждането.
Според друга теория, посредством хълцането се възпрепядства навлизането на амниотична течност в белите дробове на плода.
.
Все пак трябва да има причина защо хълцането се е запазило в продължение на 370 милиона години след преминаването на животните към живот на сушата.
Страус и неговите колеги изказват предположението, че този навик е бил адаптиран към ново предназначение - да помага на млекопитаещите да се научат да сучат.
Последователността на движенията по време на сучене е много сходна с тази при хълцане. При сучене глотиса се затваря, за да предотварати навлизането на мляко в белите дробове.
Алън Пак, специалист по респираторна невробиология в Университета на Пенсилвания, смята тази теория за правдоподобна, въпреки че според него доказването й ще бъде много трудно.
Това което трябва да се направи, за да се обективизира теорията, според Страус, е да се изследват специафичните зони от главния мозък, които контролират процесите на хълцане и на сучене.
Ако теорията е правилна, повечето неврни клетки, които са активни по време на сучене, би трябвало да са активни и по време на хълцане.