На първо място – търсете източника на страха!Ако човек размахва ръце и чупи съдове, то със сигурност има нервен срив. В действителност в медицината понятие “нервен срив” не съществува. Обикновено на разговорен език така се нарича силното нервно разстройство, предизвикано от стрес или травма или пък от временната загуба на самоконтрол.

В отговор на някакъв външен дразнител или стресова ситуация нервната система изпраща предупредителен сигнал – именно той се изразява в необяснимо чувство на безпокойство или страх. Човек изгубва контрол над своите емоции. Външно това изглежда като внезапно избухване на гняв, неочакван смях или сълзи, но е възможен и вариант, когато липсва всякакво движение.

Това означава, че в мозъка е нарушено биологичното равновесие и на него не му достигат определени вещества като серотонин, адреналин, норадреналин. Претовареният мозък търси възможност да се “отключи” и тогава човек става бъбрив, дързък и небрежен, най-често търси спокойствие в дози, които на практика не може да получи. Всичко това се ръководи от стремежа да бъде отстранен физическият дразнител.

Всяка дреболия може да стане повод за такова състояние – задръстване на улицата, изгубването на ключ, случайна свада. Сама по себе си стресовата ситуация не е достатъчна и способна да предизвика срив. Дразнителите трябва да се натрупат до такава критична маса, когато нервната система вече не е в състояние да се справя с тях.

По-често този тип разстройство се наблюдава при жените, защото на мъжете като правило не са налага да се справят едновременно със служебни и домашни задължения.

Най-уязвима е категорията хора между 30 и 40 години - т.нар. възраст с “най-голяма тревожност”, когато най-често децата са още малки, родителите остаряват и се нуждаят от грижи, а кариерата също отнема много време.
Обърнете внимание на общото си здравословно състояние.

Ако чувствате, че нивото на вашата тревожност нараства и дори само една мръсна чаша може да предизвика изблик на гняв, време е да се замислите - не сте ли се натоварили с твърде много задължения и отговорности? Опитайте са да разпределите натоварването между близките ви хора, потърсете си дори друга работа, починете си, но поне 2-3 седмици.

Ако нервният срив все пак остане факт, обърнете се към психотерапевт или психоаналитик, за да потърсите причините, които са го предизвикали. В противен случай съществува риск да попаднете в зависимост от антидепресантите, транквилантите или алкохола, а те по никакъв начин не решават проблема.