Покрай завистта, злословието, лъжата и другите пороци, които ежедневно „придружават“ битието ни – не на последно място се нарежда и клеветничеството! Откога е въведено като еталон на отмъщението към ненавижданите от нас хора – не се знае. И все пак то е част от неписаното народно творчество – съвместно с поговорките, пословиците, лафовете и т. н. Уж никой не обръща внимание, когато запенена от ярост съседка ни кълне, но после се позамислим дали клетвата няма да ни стигне! И леко потръпваме от уплаха или страх дали няма да ни стигне в определен ден!

Много и майсторски са формулирани от неизвестния автор клетвите в нашия език и в нашия живот. Нека дадем пример за най-практикуваните: „чумата да те удари“, „да ти окапат ръцете“, „катран и пелин да пиеш“, „ да тръгнеш пет за четири“, „да ти се не знае гробът“, „ да се обадиш на попа в джоба“ и т. н..

През последните години прави впечетление, че и нашите държавни мъже също не си „поплюват“ по време на заседания, пленуми, конференции и други обществени изяви! Обидите им имат заканителен характер, компрометират се публично, а на четири очи може и да си разменят по някоя клетва. В публичното пространство това наричаме избиване на комплекси! Наистина – в държавата нещата не стоят и не вървят правилно и добре. Но да се клеветим публично, да засягаме с такива присъди и близките на нашия опонент – това е извън морала и манталитета ни, защото сме отдавна в Европейския съюз и е непростимо да показваме такива черти в характера и отношенията между хора от определен кръг!

А езикът – като комуникативно средство между хората – винаги трябва да е на висота – подреден, културен, звучен и хармоничен за ухото.

Затова да престанем да се клеветим и злепоставяме, защото всяка клевета наистина внася смут, страх и предчувствие за нещо непоправимо, което изречената клетва ще ни донесе в един тъй нечакан час или миг!