Учените стигнали до този извод, като наблюдавали навиците на малки и възрастни птици от вида зеброва амадина, познат с латинското име Taeniopygia guttata. Като малки птичетата от този вид издавали най-различни напевни звуци, напомнящи на бебешко бърборене.
На тази дейност те се посвещавали упорито, чак докато се научели да възпроизвеждат до съвършенство еднотипните звуците, които обикновено издават възрастните зеброви амадини.
При наблюдението на мозъчната активност на зебровите амадини учените установили, че в мозъка на птичките от този вид се задействат две области. Едната работела, когато малките амадини били в процес на разучаване на песента на възрастните и издавали разнообразието от ромолещи звуци, докато се опитвали да налучкат правилната песен на старите амадини.
Другата мозъчна област влизала в действие, когато малките амадини вече били овладели звуците на възрастните амадини и продължавала да действа и когато те пораснели. Специалистите предполагали, че тогава първата зона излиза завинаги от употреба и закърнява, но останали изненадани.
Те направили експеримент и блокирали при възрастни амадини онази част от мозъка им, която им позволявала да пеят тяхната обичайна песен. Тогава при тях се задействала онази част, която при младите амадини работела, когато те издавали ромолещите звуци, докато се мъчили да разучат песента на старите амадини. Обратното също било в сила.
Ако у възрастна амадина се блокирала онази част от мозъка й, която е била най-активна в младостта й при разучаването на песните, то това по никакъв начин не увреждало и онази част от мозъка й, която се активизирала при самото пеене.
Така учените стигнали до извода, че при амадините процесът на научаването на песните е независим от самото пеене и че за разучаването и за самото пеене са отговорни два различни мозъчни района.
Специалистите предполагат, че тези изводи могат да бъдат в сила и при бебетата, опитващи се всячески да изимитират човешкия говор.