Спомнете си на каква възраст сте приживели най-тежките си кризи .
Сега да пресметнем психологичната си възраст. Мислено си представете своя живот: миналото, настоящето и бъдещето. Кога сте родени? Каква е паспортната ви възраст? До колко години бихте искали да живеете (дайте повече или по-малко реалистична оценка)? Разделете живота си на петилетки: 1-5, 6-10, 11-15, 16-20 години и т.н. Оценете всяка петилетка по това, колко е наситена с важни събития. За това използвайте десетобалната скала (1 точка – минимална наситеност на петилетния период със значими събития, 10 точки - максимална). Под събития се разбират всякакви изменения в живота ви. Те могат да бъдат свързани с промени в обществото, в обкръжението ви, здравето, поведението, семейството, работата, образованието. Могат да засягат изменения във вътрешния ви свят (мисли, преживявания и т.н.).
За изчисляване на психологичната възраст е необходимо:
2. Да сметнете сумата на точките, които сте поставили срещу петилетките на целия предполагаем живот (от раждането до смъртта).
3. Да разделите първата сума на втората;
4. Полученото число да умножите с възрастта, до която бихте искали да живеете.
Крайната цифра е вашата психологична възраст. Сравнете я с паспортната си възраст и вижте в коя страна са отклоненията. Може би трябва да ги коригирате, като промените отношението си към миналото и бъдещето?
НАЙ-ЩАСТЛИВОТО ВРЕМЕ
Спомнете си на каква възраст сте преживели най-тежките кризи. Попитайте познатите си кога им е било най-тежко. И ще откриете, че всички преломни моменти в биографиите им са били примерно в една и съща възраст. Това е свързано с определени природни закони и социални очаквания. Сигурно всеки си спомня как на 7 години е тръгнал на училище, започнал е по-рядко да се вижда с родителите си, да общува повече с връстниците си и малко познати възрастни - учителите. За много деца такава смяна на средата е прекалено тежка и те реагират с чести простуди, главоболие и оплаквания от лесна уморяемост.
Много хора смятат за тежко време пубертетния период. Пренастройка на организма, желание за самоутвърждаване, намиране на място в живота. Неслучайно тогава често се правят опити за самоубийство, изпада се в депресия и се придобиват хронични заболявания. На 19-21 години се наблюдава пик на физиологичното развитие, завършва формирането на самосъзнанието, става окончателното самоопределяне (излизане от родителския дом, създаване на свое семейство, първа работа). Но в същото това време мнозина преживяват чувство на самота, нереализираност, апатия. А някои изпадат в болезнено състояние и това е един от начините да се избегне необходимостта от самостоятелен избор. Коя възраст можем да наречем най-щастливата?
Психолози са стигнали до извода, че за по-голяма част от хората това е 35-55 години. В този период вече не трябва да се мисли постоянно за децата. Здравето и свободното време позволяват да се занимават с любимите неща. Специалните очаквания и претенциите към себе си намаляват. А определени постижения и заслуги дават възможност повече да не гоните резултати, а просто да се наслаждавате на живота