От силното си желание да пребивава с Бога, още 16-годишен Св. Йоан Лествичник се уединява в Синайската обител, а 20-годишен се подстригва в монашески чин. След смъртта на духовния му наставник – старецът Макарий, той преживява като отшелник 40 години в пост, молитви и безмълвие в една пещера недалеч от манастира. След това става игумен по молба на братството в синайския манастир “Св. Екатерина”. По това време написва и книгата си “Духовна лествица” /стълбица/. В 30 слова той събира своя мъдър духовен опит и описва степените на духовния растеж. След четири години игуменстване отново се завръща в своята уединена обител, където умира на 80-годишна възраст през 563 г. На 30 март честваме деня на Св. Йоан Лествичник и се връщаме към неговото духовно поучение, станало известно навред в християнския свят.

Да се издигне човек на небето, казва той, е нужен огромен труд, равен на подвиг. И то толкова дързостен, докато нашият ум – този яростен и сластолюбив пес, стане целомъдрен. А това става бавно по пътя на духовната лествица. И като бъдем

Едновременно страстни и немощни

Като с благоугодност признаваме своята немощ пред Господа и винаги се спускаме в дълбочината на смиреномъдрието. Най-добрата и твърда основа на този път са трите стълба: незлобие, пост и целомъдрие

Душата ни не трябва да губи и своята блажена, въжделена топлота. А ако това е станало, трябва да се открие причината, защото предишната й топлота не може да се върне другояче, освен през тези врати, през които е излязла. Пътят по духовната лествица минава през покаянието и блаженото богатство на смирението. Защото където е неоценимото смирение, там веригите са развързани.

По-нататък трябва де следим дали съвестта ни е будна, дали ни изобличава. Признак за това, че тя започва да отхвърля потискането на злото, е постоянното съзнание, че си длъжник. Споделянето, изповедта за пресните ни рани, за грешките способстват по-бързо за лечението им. Откриването на “раните” не се разраняват от това, а се лекуват. Но застарелите, оставени небрежно запуснати рани, не се лекуват лесно, изискват много труд, рязане, мазане, изгаряне.

Невъзможно е да се избавим от вечния срам, предупреждава мъдрецът, като не посрамяваме сами себе си. Раните, болестите, бедите произлизат не от някой друг, а от нашата собствена леност и нашето нехайство. Покаянието ни от тях пък трябва да е освободено от всякаква раздразнителност, защото тя е знак за голямо превъзнасяне, а тя най-много ни пречи на израстването. Така че трябва да развиваме съвестта си.

Съзнанието ни е рожба на съвестта,

а тя е слово и изобличение от ангел пазител, даден ни при кръщението. Затова трябва да обръщаме по Бога нашата съвест, просветена от вярата и Господните заповеди.

По-нататък продължаваме чрез разсъждение и бодърстващо внимание да откриваме Божията воля винаги, навсякъде и във всичко. В това търсене най-важно е да осмисляме как да победим три от главните страсти – тщеславие, сребролюбие и чревоугодие. Който не може да победи тях, не може да победи и останалите пет – блуд, гняв, тъга, униние и гордост. По духовната лествица ще срещаме капаните и изкушенията на бесовете, които ще ни пречат за напредването. Но не трябва да забравяме, че този “труд е пред нас, додето влезе в нашето светилище Божият огън /Пс. 78: 16/. Тогава вече няма да чувстваме насилието на злите сили и навици, защото

Нашият Бог е огън,

Който изтребва /Евр. 12: 29/ всякакво разгорещяване на плътта, всеки зъл навик, ожесточаване и омрачаване, вътрешно и външно, видимо и мислено.

Много често бесовете неосъзнато пленяват душата ни, помрачават ума ни и ни лишават от богатството на будното внимание, разсъждението, познанието, срама. В замяна на тях идва ожесточението, безчувствието, слепотата.

Убийството на душата е умъртвяването на словесния ум,

а погибел на душата идва след падението й в отчаянието като резултат от беззаконието. Но и след попадането и в най- дълбоките ями на греха може да има покаяние, откриване, разпознаване на душевните недъзи. Но трябва непрекъснато да търсим духовното чувство. Само пред него външните сетива престават да мамят душата ни. Тогава

Бог възкръсва в нас чрез деяния

когато гледаме към Бога с познание и смиреномъдрие, враговете бягат от нас.

Всички страсти се побеждават от смиреномъдрието, но най- трудно се отстранява страстта на гордостта. Тя може да замени всички останали, затова е така вредна и пагубна. Нужно е най- искрено желание и силна воля, за да я победим. Тогава идва и Божието съдействие. Божието посещение при немощните по душа се познава по телесните болести, беди и външни изкушения. Докато съвършените Го узнават по посетилия ги Свети Дух и по умножаването на дарованията.

Между злите духове има демон, предварващ всички други, които идват да оскверняват нашите първи мисли.

Затова посвещавай началото на деня на Господа

По началото на утрото се узнава цялото протичане на деня.

Не трябва да забравяме, обаче, че с умножаване на заплахите от злите духове се умножават и наградите при устояване. Неуязвимият от враговете няма да получи никакъв венец. Непадащият духом от преживяните нападения стига до светлината на просвещаването свише.

Общението с Бога е духовна пералня, изпираща нечистотата, грубостта, раздразнението и злопаметността. Голямо значение имат и молитвите, въздържанието, както и непоклатимата памет за смъртта. Така се връщаме към родствените ни добродетели. Защото грехът и страстите не са в природата на човека. Бог не е творец на злото и страстите, но пътят към любовта е тесен и труден. Трудно се отхвърлят лошите навици и вехтостта на душата ни. Ризата на вехтия човек се отхвърля чрез пост и страдания, така както змията съблича старата си кожа като преминава през тясна цепнатина.

Този път преминава първо чрез отдалечаване от злодеянията, после през покаянието, после чрез решимост за спасение и чрез добрите дела се стига до добродетелите. Те са в постоянството на мисълта и стремежът към делото. От тях се ражда правият навик, който изпълва душата с добро, от него пък се ражда страхът от грешките. А оттам се стига и до

Знака на любовта – съблюдаването на небесните и земните заповеди

Началото на любовта е начало на смирението, богатството на смирението пък е пълнотата на любовта. След нея вече следва вселяването на Бога в станалите чисти по сърце. А те, според обещанието, ще видят Бога /Матей; 5: 8/.

Борбата с осемте главни страсти започва с борбата с чревоугодството.

И лъвът се укротява, когато го галят, но угаждайки на тялото си, човек само засилва неговата свирепост. Най- трудно той може да се освободи от страстта на много яденето. Стомахът бидейки наситен и пръскащ се от излишество, пак подстрекава към още глад.

От алчността на стомаха можем да се освободим чрез постепенно умерено насищане. С мярка и с лесно смилаеми храни. Преяждането е причина за потопяване в морето на похотта, а душевното разкаяние и омаломощаване от глад и жажда водят до пречистване.

Бесът стои при стомаха и не позволява насищане

Ако си решил и обещал да вървиш по тесния и труден път на пречистването, трябва да стесняваш и стомаха си. Защото широкият път на чревоугодието води към погибел, а тесни са вратата и тесен е пътят, който води в живота /Мат. 7: 13, 14/. Ако човек победи този бич на преяждането, може да достигне до другите безстрастия. Пресичането в невъздържанието за храна, пресича и другите страсти.

Така както в многото тор се раждат много червеи, така и от множеството ястия произлизат много падения, лукави помисли и пошлостти.

След борбата с чревоугодството следва Борбата с блуда.

Както утеснението на стомаха е виновник за чистотата, така насищането му е майка на блуда.

Невъзможно е да победиш сам своята природа, своето естество. Това може да стане с помощта но Този, който е по- високо от естеството, тъй като по-малкото се унищожава с по- голямото

Освободилият се от изкушения, макар и да пребивава в плът, вече е възкръснал от гроба. Обрязването като с нож чрез помисъл става чрез осъзнаване на вътрешното божествено присъствие. Ако Бог не разори дома на плътската похот и не съзида дома на душата, дръзнещият да успее в това самичък, напразно се мъчи. Дарованието на целомъдрието се постига като оставиш пред Бога немощта на своето естество и като съзнаеш своето безсилие. Псалм 6: 3 ни учи как да получим невидима помощ: “Помилуй ме, защото съм немощен”. Оскърбленията от другите хора също напояват като лекарство и като жива вода, очистваща от блудната страст.

Мнозина са успели да станат нетленни преди възкресението, ако не се изкушават от красотата в хората и не я пожелават, а тя само събужда още по- голяма любов към Бога. Това е да стигнеш до своето свръхестество и до венеца на победата. Някои вярват, но един ден ще научат, че дивата маслина на тялото ни може да се превърне чрез присаждане в питомна.

Борбата със сребролюбието е следващата стъпка по лествицата. Сребролюбието е дъщеря на неверието, на страха, че ще останеш неусигурен поради старост, немощ, бедствие. Който има обаче любов не пази парите.

С любов и с пари едновременно не може да се живее

Който е победил сребролюбието, е отсякъл всички други грижи. Духовният човек, нищ откъм пари, приема всичко, което идва като от Божията ръка. Той не скърби за нищо и не е привързан към нищо, което има.

Корен на всички злини е сребролюбието /1Тим. 6: 10/, се казва в Библията, защото то създава ненавист, завист, вражда, гняв, смут, злопаметност, жестокост и скръб.

Както тези, които имат на нозете си окови, не могат да ходят, така и тези, които събират пари не могат да се изкачат на небето. Ако държим непрекъснато в паметта си времето за изхода на нашата душа при смъртта, ще знаем, че придобиването на телесни облаги никак няма да ни ползва, а и няма да ни даде възможност да станем чеда Божии.