Колко е хубаво, когато си влюбена... Светът ти се вижда розов, изведнъж всеки проблем е разрешим, нищо не е така трудно... Знаеш, че някъде там някой също мисли за теб и те обича. Нуждаеш се от внимание и знаеш къде да се обърнеш, за да го получиш...

Но тези разпити постепенно се превръщат в ежедневие, докато в един момент усетиш как ти се вдига скандал защо си излизала с това или онова момче. И ти се приписват неща и мисли, за които не би дръзнала да мислиш или направиш. Ревността е хубаво нещо. Тя те ласкае, кара те да се чувстваш значима, обичана и желана. Но ревността може да превърне всеки хубав плод в загнила ябълка. Тя е червейчето, което се храни с нашата любов. И веднъж позволиш ли му да се вмъкне в твоята глава или в тази на любимия, то тогава всичко отива на вятъра. Казват, че ревността е като солта в супата - без нея не е вкусна, с нея не може изобщо да се яде. Но има такава обсебваща ревност, че е по добре да минем с безсолна супа, отколкото да се лишим от супата... Аз съм ревнива, признавам, но никога няма да позволя ревността да провали най-хубавото нещо, което мога да получа от живота - любовта!

"какво не е любов".

Любовта не е ревност. За мнозина любовта и ревността са така тясно свързани, че наличието на ревност към любимия се възприема като доказателство за любовта към него. Всъщност истинската любов е несъвместима с ревността. Да ревнуваш означава да нямаш доверие в другия, да си несигурен в отношенията си с него.
->Любовта не е чуство за собственост спрямо партньора. Той не бива да бъде лишаван от правото му на лични предпочитания, интереси, занимания, както не бива да изискаваме непрекъснато внимание само към себе си.
->Любовта не е пълен идеал. Известно е, че влюбеният има "розови очила", които до някъде скриват от нас истината за другия човек. Когато след време се взрем по-обективно в него, откриваме наред с положителните му качества и немалко отрицателни. Тогава някои казват: "С любовта си аз ще го/я променя." Никой обаче не може да се промени основно от любовта или от брака. За това трябва добре да опознаем другия, както и той нас, зада избегнем разочaрованията.
->Любовта не е безкраен празник, липса на проблеми и трудни изпитания. По-скоро обратното - любовта укрепва и се развива именно във взаимно преодоляване на трудностите по пътя към най-красивото и най-доброто в човешките взаимоотношения. Тя изисква от нас не смао да получаваме, но и да даваме от себе си, постоянно да откриваме нови общи интереси, занимания и преживявания.
->Любовта не е самозаробване и мъченичество. Ако изцяло се откажем от себе си и проявявайки саможертва, удовлетворяваме всички нужди да любимия човек, ако приемем доброволно любовта като робство, можем само да изгубим своя любим. Рано или късно той че потурви някой друг, който е съхранил своята инвидуалност, който умее да я отстоява и развива.

Любовта е преди всичко взаимна подкрепа и непрекъснат стремеж към емоционално и духовно обновяване, към все по-пълна хармония в отношенията между момчето и момичето, между мъжа и жената. Зависима от всички качества на човека, любовта е израз на нашите особености и достойноства като хора.