Босилека е едногодишно тревисто растение с характерен аромат. Стъблото е 20-60см високо, четириръбесто, разклонено в основата. Съцветието е прекъснато, класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти от юни до август.
Разпространение: 
Отглежда се из градините като декоративно растение и подправка. Произхожда от Азия.
Употребяема част: 
Използват се цъфтящата надземната част, отрязана на около 20 см от върха, без долните одървенели части от стъблото.
Действие:  
Противовъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо и други, които се дължат на етеричното масло.
Приложения:
Босилекът се употребява при задух, кашлица, възпаление на простатата, бъбреците и пикочния мехур, газове, безсъние, диария.
Притежава антиспастично действие при хроничен бронхит с изразен бронхоспазъм (кашлица, коклюш).
Усилва сърдечната дейност при заболявания на миокарда.
Според българската народна медицина сок от пресни листа на босилек се използват при гнойни възпаления на средното ухо, както и при труднозаздравяващи рани.
•  възбуждане на апетита, лечение на хронични колити, гастрити и ентерити
•  при кашлица и бронхиална астма
•  при възпаление на пикочните пътища, зъбобол, хрема, ангина
Външно приложение: Препоръчва се за жабурене при зъбобол и за гаргара при болки в гърлото, за налагане при кожни обриви, за бани (в примес с мащерка и мента във ваната), при нервни разстройства. Сокът се препоръчва при гнойно възпаление на средното ухо.
Вътрешно приложение: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, подсладено с мед.
Внимание! Приета в големи количества билката е токсична! Да се употребява само по лекарско предписание.