В древността билките са били приемани в суров, непреработен вид с всички съдържащи се в тях вещества, впоследствие се появява необходимостта от извличане само на активните съставки. В резултат на това се появяват различни извлеци от лечебни билки - водни, спиртни, маслени. По-нататъшното развитие на лекарственото дело доведе до получаването на добре очистени препарати от типа на т. нар. неогаленови.
Освен това бяха получени редица химически чисти активни вещества от билки, които послужиха за създаването на мощни препарати за лекуване.Въпреки това все още има много билки, които се употребяват в сурово и необработено състояние под формата на настойки, отвари, запарки и др., тъй като от тях не е изолирано или не е целесъобразно да се изолира самостоятелно вещество или група от вещества. В този случай извлекът от цялата билка е много по-ценен в лекарствено отношение.
Билколечението е трябва да продължава дълго време - не по-малко от 2-3 месеца и трябва да се прилага редовно. Това се налага поради факта, че активно действуващите вещества в лекарствените растения са в малки количества и са примесени с много съпътствуващи вещества. Важно условие, от което в значителна степен зависи успехът при билколечението, е също качеството на билките. При неправилно събиране, сушене и запазване от тях се губят ценни лечебни вещества, поради което дадени билки не оказват очакваното лечебно действие.