Навлизайки в този период, за теб ще бъде разумно да започнеш да ориентираш бебето към самостоятелно заспиване. По този въпрос съществуват цели книги (много от тях напълно противоречащи си), но за да не се объркаш в съществуващите схващания, може би ще ти бъде полезно да вземеш предвид следващите няколко съвета:

• Бъди гъвкав. Всяко дете има свой уникален темперамент. Методите, които използваш с едното дете, могат и да не бъдат адекватни при отглеждането на второто. Старай се да напаснеш своите методи към уникалния темперамент на детето – ако бебето плаче и при най-малкото ти отделяне от него, вероятно е добре да го оставиш за момент преди да откликнеш към нуждите му. В друг момент може би то ще се нуждае от безусловно обгръщане с нежност.

• Създай рутинни дейности преди лягане. Повторението на едни и същи действия преди лягане ще създадат асоцииране от страна на бебето с времето за лягане – люшкането, храненето, пеенето и ако не сте много изморени – къпането.

• Дай шанс и на твоя партньор да се включи в приспиването. Когато тези дейности се изпълняват от повече хора, бебето започва да асоциира самите дейности със заспиването, а не с определена личност. Освен това създава невероятна близост.

• Опитай се да оставиш бебето да заспи самичко. През тези няколко месеца ще имаш уникалната възможност да създадеш навици на бебето да заспива само – вероятно на по късен етап това ще бъде по-трудно, тъй като след шестия месец децата навлизат в период, наречен страх от отделяне (естествена проява на силно безспокойство, при която детето се бои от възможността да бъде оставено). Ако след шестия месец детето все още продължава да бъде непрекъснато люшкано и приспивано, създадената вече рутина може да направи самостоятелното заспиване почти недостижима цел за много родители.

• Спи спокойно. Имай предвид, че бебето може да се събужда на няколко пъти през нощта без да има нужда от нещо специално. Ако са минали по-малко от осем часа от съня на бебето, най-вероятно причината не е свързана с “неядене”, и просто не е необходимо да откликваш с люшкане, пеене и гушкане. Откликвай на детските нужди, когато си сигурен, че става въпрос за нещо сериозно.