След раждането на детето, родилката оставаше в леглото, с бебето до нея, повито с повой, изплетен на косе от бяла и червена вълна. Главичката му увиваха в бяла мека кърпа, на която зашиваха сребърна пара – малко бяло сванче, за да е и то бяло и хубаво. Най-отгоре ги увиваха с юрганчета: за момче – синьо, за момиче – червено.
Веднага след раждането или на другия ден, се правеше питата на бебето. Тя се мясваше от младо момиче с майка и баща. Приготвяха мед в чиния и греяна ракия и канеха млади жени, които още раждат.
Гостите слагаха до детето стрък здравец, за здраве и го поплюваха против уроки. Затова белязваха детето с черен въглен на челото – против урочасване.
Питата се ядеше при бебето и родилката. Най-напред даваха залък от питата на нея. Трябваше да се изяде всичката пита и да се варди, да не би някой да изнесе парченце от нея, че дедето щяло да изнася от вкъщи и разсипе семейството.
До възглавницата на родилката слагаха шише с вино, за да си поглътва за набиране на здраве и кръв.
Веднага след раждането, бабата с бяло котле и неначената вода, със здравец, вързан с червен конец, отиваше и кръщаваше водата, като котлето с кръстената вода стоеше до детето. Всяка сутрин, при къпане, сипваха по малко кръстена вода. Всичко това се правеше в продължение на три дни, защото орисниците в тридневен срок орисвали детето и трябвало да останат доволни, за да го орисат да е щастливо.
Обикновено децата ги кръщаваха още първата неделя след раждането, за да не се случи нещо лошо, като не е кръстено.