След раждането на моето бебче получих поздравителна картичка. На нея беше нарисувано плачещо бебче в различни ракурси с подпис под всяка снимка – “Искам да ям!”, “Сменете ми пелените!”, “Изморен съм!”, “Просто искам да поплача!”

Във всяка шега има известна доза истина. И наистина, с помощта на плача детето може да ни съобщи различни неща, а родителите, чувайки как детето сърцераздирателно плаче, често се чувстват безпомощни и не знаят какво да правят. Ние, родителите, сме свикнали да асоциираме плача само с негативни усещания, но за бебето това е първият и засега единствен начин на общуване, начин да съобщи за себе си и да изрази своите емоции.

Мъничето сигнализира на мама, че изпитва някакъв дискомфорт: на него му е студено, гладно е или му е неприятно. На детския плач трябва да се реагира мигновено. Нали за да не се чувства самичко в този пълен с изненади свят, то трябва да получи отговор на своя призив? А отначало целия свят за него е мама.

Поводи да поплаче “запетайката” има предостатъчно. Това са прословутите колики и вечният плач от някакъв дискомфорт.

Колики

Ето как описват коликите Уилям и Марта Серз, автори на бестселъра “Вашето дете”: “Внезапно крайниците на детето се напрягат, гръбчето се извива, пръстчетата на ръцете се свиват в юмручета, чуват се сърцераздирателни стонове, крачетата се свиват към коремчето и детето си опитва да ги дърпа с ръчички, и непрекъснато плаче, все едно нещо силно го боли”.

Основната тактика за борба с коликите – топлина, движение, лек масаж. Универсална рецепта, за съжаление, засега не съществува.

Плач от “напрежение”

По този начин плачат не само бебетата. Възрастните също могат да плачат без причина, просто от умора. И най-малкият повод може да просълзи някого, а след като са наплаче, му става леко. Същият механизъм действа и при децата. Трябва да отчетем, че системата за емоционална регулация при бебетата все още не е съвършена, затова напрежението което се е събрало, трябва да се изплаче.

Пример: “Промеждутъкът между 12ч. и 2ч. през нощта беше направо кошмарен– през това време моето бебе постоянно плачеше. Отначало мислех, че са колики, но след това разбрах, че това не е плач от болка, а сърдити вопли. След време, когато стана по-голямо, именно в този период имаше повишена активност. Със сълзи и викове мъничето ми се освобождаваше от насъбралото се през деня напрежение”.

Най-често такъв плач се наблюдава при хиперактивни деца. Колкото по-голяма е вътрешната физиологична активност, толкова по-често детето е превъзбудено. Но да се справи с тази активност то все още не може. Ако бебето не е гладно, не му е топло или студено, не се е напишкало и плаче жално, все едно го боли нещо, а е по-скоро сърдито и възмутено, най-вероятно това е плач от напрежение. В такъв случай пробвайте да го поносите на ръце, притиснато към себе си. По такъв начин ще му покажете, че не е само. Някои деца се успокояват във ваничката, защото във водата им става по-леко и по-лесно се отпускат. Когато мъничето ви е спокойно, понаблюдавайте в каква ситуация се чувства най-комфортно: Може би му харесва да гледа рибките в аквариума, да го разхождате в парка, да го люлеете на люлка или да слуша приятна музика. Тази благоприятна ситуация трябва да използвате по време на плача от “напрежение”.

Език на плача

Плачът, както е известно, е сигнал за дискомфорт. Към третия – четвъртия месец внимателната майка може да различи различни видове сигнали. Например, когато бебето на издишане мрънка, това означава: “Вземи ме на ръце, иначе ще се разплача”. Ако пък детето мрънка и се върти, извивайки гръбче, докато майката го носи на ръце, означава, че иска да легне в креватчето и да порита свободно с крачета. Сърдитата физиономия и настоятелните викове са признак, че е гладно. Мокрият или мръсен памперс заставя бебето да се върти на място, все едно се опитва да се отърве от неприятната дреха.

Когато на детето му е тъжно или се чувства самотно, то стене с характерни паузи, по време на които очаква отговор и страшно се сърди, ако го оставят в креватчето.

С нищо не може да сбъркате резкия и пронизителен плач от болка или уплаха.

Това, разбира се, са само общи наблюдения. Всяко дете има собствен, индивидуален език на плача. И много е важно да научите колкото се може по-рано този език. Тогава вие ще можете правилно да се ориентирате веднага, след като ви подаде сигнал.

Не по-малко важно е да се научите да различавате истинския плач, предизвикан от някакъв дискомфорт и манипулативния (за него ще споменем по-късно). Задължително казвайте на бебето, че го разбирате: “Не плачи, искаш мама да те поноси на ръце”, “Леле, колко си мокър, сега ще ти сменя памперса” и т. н. Подобни коментари ще помогнат на детето да смени плача с други по-специални сигнали. Например, изгладнялото бебче вече не плаче, когато е гладно, а си търка бузката в гърдата на мама. Или премлясква, ако е жадно. След това се появяват и първите думи-сигнали: “дай”, “ам-ам” и т. н.

Колкото по-голямо става детето, толкова неговият плач започва да изразява някакви негативни емоции: то може да плаче от болка, когато е сърдито, а също така може да плаче и за да постигне своите цели.

Плач от болка

Как бебето реагира на болка? Разбира се, то плаче. Но всички деца преодоляват болката по различен начин. Детето може да отиде при майка си, за да му посъчувства, да целуне болното място или да го погали. Разбира се, това не е реално лечение, но има голям психологически смисъл.

Когато има болка, най-често по-важна е не самата болка, а напрежението, свързано с нея. И за да мине, понякога е нужно просто да премахнем напрежението. (Между другото, именно на този принцип е изградена и теорията за раждане без болка: ако родилката може да се отпусне, ако до нея има човек, който да сподели нейните страдания, раждането ще мине значително по-леко).

Често на детето му е нужно не само да мине болката, но и родителят или близкият да му посъчувстват, да го подкрепят в нелеките минути. Смисълът на психологическото лечение се заключва в това, че болката престава да бъде лично неприятно преживяване. Когато майката целува детето по болното място, тя все едно приема част от тази болка върху себе си. Поливайки болната рана, ние все едно “измиваме” болката. На лошия ъгъл на масата, който се е изпречил толкова ненадейно на пътя на детето, ние връщаме своята болка като го удряме или му се караме.

“Моите деца си имат своя градация на болката. Ако са паднали и са се ударили не много силно, идват при мен и поднасят болното място за целувка. А силната болка трябва да бъде полята веднага обилно с вода”.

А ето и интересен пример с две момичета близнаци – Мая и Неда: “Веднъж, когато бяха на годинка и половина, на село Мая я клъвна кокошка. Неда толкова добре почувства състоянието на сестра си, че започна гръмко да плаче. Всички бяха убедени, че именно тя е пострадала. Даже Мая, която я клъвна кокошката, се обърна към сестра си. И чак след време разбрахме, че жертва на агресивната птица е станала именно Мая, а не Неда”.

Постепенно децата определят своя граница за болка не само психологически, но и физиологично. И тук съществува опасност да се премине границата. Така например детето, което е възпитавано строго, не би си позволило да плаче, дори при по-силна болка, независимо, че плачът би му помогнал да се справи с психологическото отпускане. Ако детето се удари по ваше мнение много силно и при това не плаче, се замислете. След като детето не съобщава за болката, може би малко общува с вас и затова не споделя своите преживявания?

От друга страна, ако обръщате внимание на всяко леко падане, може да развиете у детето изострено чувство към болката.

Затова, ако на вас ви се струва, че детето прекалено силно реагира на болката, се постарайте да изясните дали то е прекалено чувствително или вие му обръщате повече внимание, отколкото трябва. На детето ще му е по-лесно, ако го научите посредством гореописаните методи само да се справя със своята болка.

Момичето плаче:Балонът отлетя...

Когато детето е обидено или се сблъсква с конфликтна ситуация, то също плаче. Как да реагираме в тази ситуация?

Мама случайно е развалила замъка от кубчета. Момчето започва да плаче.

Варианти на поведение:

1.Защо плачеш? Не виждаш ли, че аз ходя по земята и не мога да летя? Замъкът не се строи пред вратата...

2.Ох, какво направих! Не плачи, мое слънчице! Колко съм лоша! Как можах да разваля твоя замък...

3.Извинявай, случайно бутнах замъка – вървях бързо и не го забелязах. Хайде заедно да го построим отново!

Между другото, последният вариант е най-спокоен и адекватен както за майката, така и за детето.

Ако вашето дете е обидено, защото са му взели играчката, кажете му, че заедно ще намерите изход от тази ситуация: помолете да ви върнат играчката, а ако е чужда играчка, предложете да си ги размените с някоя ваша.

Плач – манипулация

Когато детето стане на 2-3 годинки, родителите започват все по-често да се оплакват: “Все едно не е той, плаче с и без повод”. Не се притеснявайте! Това е необходим и закономерен етап в неговото развитие. По такъв начин то проверява колко са силни социалните рамки и с какво може да се сдобие, ако плаче. Подходете към този въпрос разумно и с разбиране. Детето трябва да знае, че съществуват определени забрани. Ако всичко е позволено, ще бъде тежко не само на родителите, но и на детето. Но за всички забрани трябва да има логично обяснение. Преди всичко преди да забраните или откажете да дадете нещо на детето, помислете защо го правите. Например, детето иска да си поиграе с някакъв предмет. Какво в дадената ситуация определя вашата позиция? Вие не давате, защото е много крехък и може да се счупи, защото представлява опасност за детето или просто ви мързи да станете от удобния диван и да му го дадете?

Забраните не трябва да са прекалено много, но всички те трябва да са разумни и твърди. Ако са прекалено много, част от тях просто не се изпълняват. В този случай детето може да реши да наруши именно тази забрана, която за вас е най-важна. Значително по-лесно е, ако махнете забранените неща от неговия поглед.

Психолозите казват, че ако майката е оставила на земята пакет със семки и осем -месечният бандит разкъса пакета, виновна е майката, а не детето. Те смятат, че в достъпните за мъничето шкафове и рафтове трябва да има само тези предмети, които му е позволено да пипа. Някои безопасни шкафове може даже да се оставят отворени. По такъв начин на детето няма да му хрумне да влиза в шкафа с чиниите.

Къде са бонбоните?

Сладките неща определено привличат детското внимание и често са причина за конфликти и детски сълзи. Но проблемът може да се реши, ако предварително се договорите с детето кога и по колко лакомства може да яде. Рамките може да са например следните: бонбони може да яде само след ядене и не повече от 3-4. Обяснете му, че неговите бонбони никъде няма да отидат и че то задължително ще си ги получи, но само след като се нахрани. Ако ограничавате детето по причини, свързани с неговото здраве, също трябва да му кажете и обясните. Децата, които са израснали без шоколад, съвсем спокойно живеят и без него.

Манипулация: борба и профилактика

Често манипулативният плач достига до истерия. Така е, когато например родителите в течение на голям период от време са удовлетворявали дадено желание, а след това изведнъж са решили да се заемат с превъзпитание на детето. То искрено не разбира защо преди е можело с помощта на плача да получи своето, а сега не.

И така, ако вие чувствате, че детето използва плача, за да бъде неговото, се запитайте можете ли да изпълните неговото желание. Ако отговорът е „да“, кажете на детето да разговаря с вас по-спокойно. Чак след като детето се успокои, удовлетворете неговото желание. Ако не можете да изпълните желанието му, твърдо и ясно му обяснете по каква причина. Възможно е да успеете да го убедите или да разсеете вниманието му с нещо друго. Не помага? Тогава прекратете дискусията, оставете детето и излезте от стаята. Ако отстъпите, детето ще свърже плача с резултата.

Способ за борба с манипулативния плач може да бъде например “капризното килимче”. Сложете върху него младия скандалджия с думите: “Ако искаш да капризничиш, прави го тук. Като свършиш, идвай да си играем”. Ако сте твърди и последователни във вашите решения и действия, вие много бързо ще убедите детето, че с плач и истерии няма да постигне нищо.

Може да опитате и такъв начин: представете каприза като нещо чуждо на детето: “При теб е дошла фея-капризка, хайде да я изгоним като я измием”.

Истериите на обществени места (на улицата, в магазина) са най-болезнени за родителите. Майките се влияят от мнението на околните: какво ще кажат хората, какво ще си помислят? Но това не е повод да изпълнявате всички желания на детето. Постарайте се да се договорите с него. По-добре да не привличате в конфликта чужди хора, а на “доброжелателите” не обръщайте внимание. Кой е казал, че те могат да възпитават деца по-добре от вас?

“Мама е купила от магазина топка, а детето иска всичко, което има по рафтовете”. Позната ситуация, нали?

За да избегнете плача в магазина, е нужно предварително да се договорите с детето, че вие непременно ще му купите нещо. Защото вашата фраза “Отиваме в магазина” за детето означава, че и то ще участва в процеса.

Пример: “Преди всяко наше влизане в магазина завършваше с рев и тонове сълзи: „Купи“!,“Искам“! Сега ние предварително се договаряме какво ще купим. Той взима малката количка и бодро се запътва към рафтовете. Моята задача се свежда до това да го заведа до щанда с кисело мляко, той сам го поставя в количката, а накрая си избира сам пакетчето с бонбони. Оказа се, че на детето му доставя удоволствие да участва в процеса на пазаруване, дори когато взимаме само едно кисело мляко или хляб. Важното е, че той сам го е избрал. След това с чувство на изпълнен дълг се запътва към касите.

Неконтролируема истерия

По време на неконтролируемата истерия детето плаче и не е в състояние да се справи само. По-какво този плач се отличава от манипулативния?

След манипулативния плач детето рязко променя своето настроение. А неконтролируемата истерия детето не може да спре, даже ако иска. В дадения случай не трябва да го оставяте само да спре, защото може да си помисли, че го оставяте в труден за него момент. На детето наистина му е трудно – помогнете му да се справи с тази ситуация! За целта трябва да го вземете на колене с лице към вас, да го прегърнете и да го държите в тази поза, даже ако то не иска. Пробвайте леко да го полюлеете, да му отвлечете вниманието с нещо интересно. Ако това не помага, му припомнете някакви приятни за него моменти: може да му пуснете любима песничка или да запалите свещичка, която заедно да погледате.

Плач от умора или превъзбуда

Ако детето ви плаче от превъзбуда, се постарайте да предвидите това състояние. Често това се случва, когато трябва да го сложите да спи. За да предотвратите това състояние, преди да му кажете, че трябва да ляга, му дайте някоя спокойна игра или просто да почине, даже и ако детето смята, че не се е изморило.

Колкото по-рано обърнете внимание на детския плач и се научите да го разбирате, колкото по конструктивно решавате въпросите, толкова по-рядко те ще възникват, а това означава, че детето ще има по-малко поводи да плаче.