Бебето е съвсем различно в началото и в края на периода, но важните моменти са няколко:

1. Поставете детето в „кенгуру”, когато достатъчно стабилно държи главичката си изправена.

2. Наблюдавайте рефлексите и движенията на крачетата и ръчичките. Ако забележите разлика, потърсете консултация. Разликите между лявото и дясното са нормални, но могат да са белег и на по-сериозен проблем, например на детска церебрална парализа. Това важи още повече, ако бебето е родено с тежко раждане, наложило се е спешно Цезарово сечение, бебето не е изплакало веднага или е имало по-силна „жълтеница”. Разбира се, преценката трябва да е на специалист по детска ортопедия.

3. Проходилка. Има „за” и „против”. Според мен ползите са повече от негативите. Все пак поставете бебето в проходилка, когато стабилно се изправя в нея, а не „виси” на седалката. Опасно става когато детето порасне, усвои засилването и има праг на пода. Тогава падането и травмите са възможни (казвам го от личен опит).

Следващ период е този на прохождащото дете. Това се случва между 10 месеца и 1 година и 4 месеца. Понякога се случва детето да проходи на пръсти. Ако не отзвучи спонтанно, потърсете консултация. Често проблем няма, но може да е белег на лекостепенна церебрална (мозъчна) парализа.

Ако детето проходи с леко „косене” навътре с ходилата, обърнете внимание как седи когато си играе. Ако седи в т.нар. телeвизионна позиция, т.е. върху крачетата си като буквата „W” - забранете това.

В периода от 1 до 3 години може да се установи, че детето е с Х или О конструкция на коленете. В повечето случай това не е сериозен проблем, но се изисква проследяване.

В тази възраст за пръв път се говори за плоскостъпие. Запомнете следното:

1. Съвременната детска ортопедия приема, че проскостъпието е нормално до 2-та година.

2. Плоскостъпието не се профилактира или лекува с обувки.

Между 3 и 7 година се появяват истинските оплаквания от плоскостъпието. Децата стават активни, силни и увеличават травмите. Това е важен период, в който е добре да  успеете да формирате добро отношение към спорта и физическата активност изобщо. Много от ортопедичните проблеми през следващите периоди на детството се дължат на слабост на мускулатурата и липса на активност от нашите "компютърно-телевизионни" деца.