Не можем да ви обещаем, че кърменето ще направи от детето ви нобелов лауреат, но научните изследвания сочат, че кърмените бебета са по-умни, когато пораснат.
 
Децата, които са били кърмени, имат по-висок коефициент за интелигентност (IQ) със средно 7-10 точки в сравнение с изкуствено хранените бебета. Важно е да се има предвид, че тези цифри представляват усреднените резултати на стотици деца, а не ефекта от кърменето върху някой конкретен индивид. Така че ако искаме да увеличим нивото на интелигентност на едно цяло поколение деца, кърменето би било прост и икономически ефективен начин да го направим. Изследванията показват, че кърмените деца имат по-високи оценки в училище, дори след като се отчетат и други фактори, влияещи върху представянето им в учението. Интелектуалните предимства, които се извличат от кърменето, са толкова по-големи, колкото по-дълго е кърмено бебето.

 

Въпреки, че различията в интелигентността между кърмените и хранените с адаптирано мляко деца по-рано са били приписвани на по-продължителното гушкане и общуване, съпровождащо кърменето, както и на факта, че кърмещите майки обикновено са по-високо образовани и по-отдадени на детето, нови научни данни сочат, че в майчиното мляко има хранителни вещества, благоприятстващи растежа на мозъка.

По-умни мазнини. Една от ключовите съставки на майчиното мляко е стимулиращата мозъка омега-3 мастна киселина DHA (докозахексаенова киселина). DHA е хранително вещество от жизнено значение за растежа, развитието и поддръжката на мозъчната тъкан. Анализи при аутопсия на мозъчна тъкан от кърмени и изкуствено хранени бебета показват, че в мозъците на кърмените бебета има по-висока концентрация на DНА, като нивата на DHA са били най-високи при бебетата, които са били кърмени най-дълго. Адаптираните млека, които се произвеждат в САЩ, не съдържат DHA.

Съвет за храненето. За да може бебето да получава достатъчно хранителни вещества за растящия си мозък, важно е кърмещата майка да получава достатъчно  DHA с храната си. Богат източник на DHA е рибата (особено сьомга и тон). Увеличаването на количествата DHA ще има благотворен ефект и върху здраветона майката. Не забравяйте хранителното правило: сто грама риба дневно предпазват централната нервна система от дегенериране.

Холестерол. Още една мазнина, необходима за оптималното развитие на мозъка. Майчиното мляко съдържа много холестерол, докато адаптираните млека в момента не съдържат никакъв. "Ниско съдържание на холестерол" може да е добра новина за храненето на възрастните, но не и за бебетата – холестеролът осигурява основни компоненти  за производството на нервна тъкан в растящия мозък.
DHA, холестеролът и останалите мазнини в майчиното мляко осигуряват нужните вещества за производството на миелин – мастната обвивка, обграждаща нервните влакна. Миелинът действа като изолация и дава възможност на нервите да пренасят информация от една част на тялото до друга. Тези изграждащи мозъка мазнини са толкова важни, че ако храната на майката не ги осигурява в количество достатъчно за нейното мляко, гърдите могат да ги произведат сами.

По-умни въглехидрати. Лактозата е основният въглехидрат в майчиното мляко. Организмът я преработва в два прости въглехидрата – глюкоза и галактоза. Галактозата е ценно хранително вещество за развитието на мозъчната тъкан. Антрополозите са доказали, че в млякото на по-интелигентните видове бозайници има по-големи количества лактоза, а човешкото мляко има една от най-високите концентрации на лактоза сред всички бозайници. Кравето мляко и някои адаптирани млека базирани на него съдържат лактоза, но не толкова много, колкото човешкото мляко. Соевите и другите безлактозни адаптирани млека изобщо не съдържат лактоза, а само обикновена захар и царевичен сироп.

По-умни връзки. През първите две години от живота на бебето мозъкът се развива бързо и ежедневните преживявания оформят растежа му. Мозъчните клетки, наречени неврони, се размножават и се свързват помежду си, така че мозъчните вериги започват да наподобяват преплетени електрически жици дълги цели километри. Всеки път, когато бебето взаимодейства със своето обкръжение, мозъкът му създава нова връзка. Тъй като майчиното мляко се преработва по-бързо от организма, кърмените бебета се хранят по-често и затова по всяка вероятност контактуват по-често с хората, които ги отглеждат. Самото кърмене с контакта кожа до кожа, променливата сила на изтичане на млякото и близостта между майката и детето обикновено е по-интересно, по-интерактивно преживяване от храненето с шише. Това е начинът, по който природата е подсигурила за бебетата стимулацията, необходима за оптималното им мозъчно развитие