Алергиите в днешно време са по-често срещани от когато и да било преди – сега всяко пето дете показва някаква степен  на алергичност до двадесетгодишна възраст. Заболеваемостта от алергии се е увеличила десетократно през последните двадесет години. Това донякъде се дължи на повишеното излагане на определени алергени /вещества, причиняващи алергия/. Но се дължи също така и на способността на лекарите, както и на страдащите от алергия, вече да разпознават определени болестни симптоми като причинени именно от алергия /Лоурънс, 1994 г./. Промените в хранителния режим на човека от времето на стадния ловец, когато хората използвали само сезонните храни, към целогодишно достъпните храни днес, също изненадващо са намалили броя на обичайно използваните продукти от 200 на 20. Това стесняване на хранителният избор води до увеличено излагане на именно тези храни и съответно предразполага към хранителни алергии.

Колкото по-рано и по-често е поглъщана една храна, толкова по-вероятно е тя да се превърне в алерген. Бебетата обикновено са най-чувствителни именно към храните, които са им били предложени първи. Докато бебето е изключително кърмено, то е изложено само на храните, които консумира майката и които се отразяват на кърмата й, така че изложеността на алергени е минимална.

Едно дългосрочно изследване на кърмени бебета показва, че кърменето намалява рисковете от алергии най-малко до пубертета /Граски, 1982 г./. Превенцията на алергиите е едно от най-сериозните предимства на кърменето. Честотата на алергията към кравето мляко е около 7 пъти по-висока при изкуствено хранените бебетата, отколкото при кърмените /Лоурънс, 1994 г./.

Кърменето предпазва от алергии по два начина. Първата и най-очевидна причина кърмените бебета да имат по-малко алергии, е, че са изложени на по-малко алергени през първите месеци на живота си. На тях не им се дава преработено краве мляко, нито пък соеви продукти. По-малко излагане на тези храни означава по-малка вероятност от алергия на по-късен етап. Другата причина кърмените бебета да са по-радко алергични, е свързана с развитието на имунната система. След раждането имунната система на детето е незряла. Децата зависят изключително от антителата, получени от техните майки още в утробата. Храносмилателната им система не е готова за субстанции, различни от майчиното мляко. На около шест седмици, Пайеровите плаки в червата започват да произвеждат имуноглобулини и антитела. На шестмесечна възраст, бебето има една функционираща, макар и все още незряла имунна система, която е способна да произвежда имуноглобулин А – антитела, откривани във всички телесни скреции, които представляват първата линия на защита срещу чуждите субстанции.

Междувременно, детето разчита на майчиното мляко за защита. Храненото от майчината гърда бебе, получава първо коластра – първото мляко, което е изключително богато на антитела, влкючително и имуноглобулин А. Той образува защитен слой по вътрешността на бебешките черва като по този начин предпазва от проникване на потенциални алергени. Зрялото мляко продължава да подсигурява тази „защита отвътре”, като така помага на бебето да остане здраво и без алергии. Кърмата и коластрата освен това доставят антитела, специално създадени  да се борят с микробите, на които са били изложени и майката, и бебето.

Предразположеността към алергии често се наследява от бащата или майката. Децата с фамилна обремененост често имат различен имунен отклик от този на децата без обремененост.