Това е тиквата - оранжевата вкуснотия, излегнала се в почти всеки селски двор. Печена или варена, деликатес или просташко ястие, никой не отрича, че оранжевото кълбо е фрашкано с полезни за здравето и външния ни вид вещества.
На Изток тиквата е символ на плодородието и изобилието заради многото й семки. За даоистите тя е храна на безсмъртието, а някои африкански племена смятат семките за божествената мъдрост. Народи от Лаос пък вярват, че са родени от тиква, тъй като я приемат за макет на Вселената.
На белите колонизатори на Америка им харесал индианският тиквеник и сега на трапезата на Деня на благодарността без оранжев пай не бива.
Тиквата има ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност е много близо до картофите. В зрелите плодове има малко белтъчини, мазнини и захари. Около 90 на сто е вода, целулозата е около процент, а киселини почти липсват. Високо е съдържанието на витамин С, каротин, витамините В1, В2 и PP.
Колкото месестата част е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин. Тиквите, наречени мускатови, съдържат повече каротин дори от морковите. От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий.
Твърди се, че калцият в тиквата задоволява нуждите ни по-пълноценно от сиренето и млякото. Тиквата изхвърля от тялото ни излишните количества натрий и хлор, което определя диуретичния й ефект. Съдържащият се в нея витамин Т ускорява метаболизма и помага за усвояването на мазната храна, а витамин К влияе на съсирването на кръвта. Тиквата е полезна за стомашни болежки. Има слабително действие и е мощен диуретик, затова се препоръчва в диетичното хранене. В 100 грама тиква има около 17 калории. Заради захарта обаче трябва да се ограничаваме до 500 г варена на пара или 300 г печена тиква дневно. Съдържа и голямо количество пектин, който помага за изчистване на дебелото черво и за намаляване на холестерола. Тиквите са много полезни при възстановяване на организма след тежки заболявания.
Колкото и да е странно, люпенето на семки също е полезно. Дори се смята, че балканците точно заради това си занимание по-рядко заболяват от аденом на простатата. Тиквеното семе е полезно за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит със запек, анемия, наднормено тегло, хипертония, остеопороза. В народната медицина се сочат и като илач против глисти и при спазми, затрудняващи уринирането.
Тиквата се препоръчва и на бременните жени против повръщане. По същата причина се употребява и при морска болест.
Кашичка от настъргана тиква пък ще ви помогне да се справите с някои екземи и кожни изгаряния. Желязото в оранжевото растение дава добър тен и хубаво настроение.
Тиквата намира чудесно приложение в козметиката за подхранване на изтощена кожа.
Може да се приготви маска от настъргана сурова тиква, която стои около половин час. При много суха кожа добавете малко зехтин. За всички типове кожа е подходяща маска, направена от сурова или варена тиква с растително масло. Ако искате да тонизирате кожата на лицето, вземете парче тиква, рендосайте го и с получения сок може да почиствате лицето си всеки ден, дори два пъти дневно, сутрин и преди лягане.