Това е едно от най-честите оплаквания, които родителите поставят пред лек:аря. «Моето дете — често казват майките — никога само не поисква храна и ако не го храня насила, то ще умре от глад.» В много от тези случаи се касае за най-често срещаното нервно безапетитие, което е свързано с редица неблагополучия Bs. храненето и възпитанието на детето още от! най-ранната му/ възраст, Нерядко това безапетитие е нервна реакция, своеобразен протест срещу грешките на родителите при възпитанието на детския апетит (насилствено хранене, еднообразна храна, прехранване, несъобразяване с физиологичния ритъм на огладняване у детето, който е индивидуално различен).

Хранителният инстинкт е вроден. Огладняването е най-добрият стимулатор на апетита. Още в първите часове от живота на новороденото през интервали от 21/2—4 часа настъпва огладняване, което кара детето да търси естествения източник на незаменима храна — зърното на майчината гърда.

Първата и най-честа грешка, която майките сега все по-често допускат, е ранното прибягване до изкуствено хранене. Вместо инстинктивно желаната майчина гърда в устата на детето се поставя биберон или лъжичка. Започва се изкуствено хранене, което нанася тежка вреда както на физическото, така и на умственото развитие на детето.

Втората честа грешка е педантичното принудително хранене, което точно на минутата налага на детето да изпие определено количество мляко (както е дадено в някои книги),, независимо дали детето е огладняло.

Захранването, т. е. даването на добавъчни към кърмата храни, е също критичен момент, който може да доведе до-конфликт с вкусовите навици на кърмачето и да наруши нормалното възпитание на неговия апетит. Поникването на зъбите у чувствителните деца може временно да се съпровожда с нарушение на апетита. С поникване на зъбите постепенно детето се приучва да дъвче и да поема по-гъста и твърда храна.

През втората година от живота децата проявяват голямо желание да се хранят самостоятелно и изпитват удоволствие при овладяване на това умение. Тук родителите допускат грешка, като подтискат този нормален стремеж на децата и предпочитат да ги хранят, за да не се изцапат.

Системното насилствено хранене довежда да упорито безапетитие. Много пъти детето е единствено в семейството и рода. То е обект на прекалени грижи от страна на всички. В паузите между отделните хранения на детето се дават добавки от сладкиши, бонбони, шоколад, мляко, бисквити, вафли, халва и др. Такива деца често затлъстяват и не знаят кога са гладни и кога — сити. Често питат майка си: «Мамо, нахраних ли се?», «Мамо, да ям ли още?».

В предучилищната възраст децата наддават по-малко на тегло. Страхливите майки се плашат и започват принудително да хранят децата, а това още повече влошава техния капризен апетит. За появата на нервно безапетитие особено значение имат характерът и поведението на майката. Страхливите, педантични, хипохондрични п с недоразвит майчински инстинкт майки, без да искат допринасят със своето поведение за засилване на нервното безапетитие.

Нездравият емоционално-психологически климат в семейството също може да доведе до нарушение на апетита.

При лекарския преглед не се открива никакво забележимо нарушение във физическото и психическото здраве на детето Най-често децата са подвижни, игриви и умствено добре раз^ вити. Единственото «болестно» оплакване, с което родителите идват при лекаря, е нарушеното отношение на детето към храненето (отказва да се храни само, не приема определеното от родителите количество храна).

През училищната и пубертетно-юношеската възраст могат да се появят нови причини за нарушение на апетита: бързо хранене с недостатъчно сдъвкване на храната, училищна претовареност и преумора, намалена двигателна активност, нездрав страх от напълняване, пушене и др. Макар и рядко, в пубертетната възраст се развива най-тежката форма на нервно безапетитие — нервна анорексия, която се изявява с пълен отказ от храна, силно измършавяване, запек, временно спиране на менструацията и особени промени в психиката и поведението. Това заболяване засяга обикновено момичета в пубертетната възраст и се нуждае от продължително лечение от психиатър.

Основните средства за предотвратяване и лечение на нервното безапетитие у децата са в ръцете на майките. У много майки съществува погрешното убеждение, че главните средства са лекарствата за възбуждане на апетита. Ползата от тези лекарства не е голяма. Възпитанието на апетита е трудна и отговорна задача, която в повечето случаи родителите могат сами да разрешат. Важно условие е родителите да се освободят от неоснователния страх, че детето им е болно и че ще загине, ако не бъде принудително хранено.

За предотвратяване на детското безапетитие е необходимо да се избягват посочените по-горе грешки в хранителния режим на детето. За правилното възпитание на апетита още през първите седмици от живота на детето трябва да се полагат упорити усилия за естествено хранене, без каквито и да е добавки. Необходимо е да се премахнат всички неприятни за детето въздействия, свързани с акта на храненето. Налаганият часов и количествен график за храненето на кърмачето трябва да бъде максимално пригоден към физиологичните, възрастовите и индивидуалните му изисквания. Този график не трябва да влиза в конфликт с естествените нужди на детето.

Насилственото хранене трябва да се изключи от хранителния режим. С израстването на детето трябва да се полагат- непрекъснато грижи за вкусовото разнообразяване на храната и създаването на подходяща психоемоционална обстановка при храненето. Българската народна кухня е много богата на вкусни и възбуждащи апетита ястия, които са многократно по-ценни от лекарствата за подобряване на апетита.