Малко по малко детето добива нови съотношения между частите на тялото си.
Тъй като коремът значително се е развил, главата вече изглежда по-малко несъразмерна с останалата част на тялото. Кожата изглежда много червена, защото е толкова тънка, че през нея се виждат съдовете, в които кръвта се движи с ускорен ритъм. Тя изцяло е покрита с тънък пух, наречен лануго. Мастните и потните жлези започват да действат.

Сърцето бие много бързо, два пъти по-бързо, отколкото у възрастния човек. Започва да функционира черният дроб, а така също и другите елементи на храносмилателната система: жлъчен мехур, стомах. В червото се натрупват зеленикави материи - мекониум, образувани главно от жлъчката, изхвърляна от жлъчния мехур. Бъбрекът също действа, урината се излива в околоплодната течност. По главата поникват първите косми.

За мнозина бъдещи родители четвъртият месец носи едно откритие - ехографията. Те си представят своето дете, чуват сърцето му и изведнъж го и „виждат", и може би още по-впечатляващо, по-вълнуващо е, че го виждат да се движи. По този повод ми идва наум добре известният лозунг на един седмичник: „Тежестта на думите, шокът на снимките".

Ехографските снимки не са шокиращи, но често се приемат като такива от бъдещите родители, а често и средствата за информация поддържат тази илюзия. До такава степен, че днес бебешкият албум обикновено започва, с ехографските снимки. В този случай думите имат изключителна стойност. Това, което казва или не казва обслужващият ехографа (ултразвуковия апарат), родителите са склонни да тълкуват, и то не винаги правилно. „То е малко" може да бъде схванато като „То е много малко", „Главата е едра" като „То има аномалия". Ако ли пък ехографистът направи гримаса, защото му е трудно да регулира апарата или да фиксира изображението на екрана, родителите са убедени, че гримасата е по повод здравето на тяхното дете. Те не знаят, че ехографът е апарат, който изисква прецизно регулиране и че в зависимост от положението на детето понякога е трудно да се вижда ясно. Именно поради това ехографистът се позабавя, докато фиксира образа. И колкото повече се удължава времето, толкова повече расте безпокойството на родителите.