Само за четири седмици зародишът ще изгради в зачатък всички органи, които му липсват.
В началото на втория месец се появяват крайниците: ръцете, после краката. Но тези крайници са още само малки издънки, малки пъпки. После се очертава лицето, отначало това са само местонахожденията: две малки издатини за очите, две ямки за ушите, един общ отвор за устата и носа.

По това време се развива нервната система. Каналът на гръбначния мозък се затваря напълно. Три мехурчета отпред са началото на бъдещия мозък. Отделителният апарат започва да се развива. Сърцето и кръвообращението също. В задната част на зародиша отделителният апарат и червото се изливат в един-единствен отвор, който носи неприятното име клоака.

Завършва петата седмица. Главата на зародиша си остава наведена напред към голямата издатина, която образува сърцето в средата на, корема. По-надолу за пръв път се вижда пъпната връв. Опашната пъпка се е развила.
По дължината на средната линия сомитите са вече в пълен състав (около четиридесет).

Зародишът има размер 7-8 милиметра.

Осем дни по-късно той удвоява ръста си - 15 милиметра.

Но това не се забелязва, защото той все още е прегънат.

Главата е пораснала на обем по-бързо, отколкото останалата част от тялото. Опашката още се е удължила и извила. В никой друг стадий на своето развитие зародишът не прилича толкова много на съвсем малко заспало животинче. Но лицето му опровергава това сравнение, защото набелязаната доскоро скица се уточнява: зародишът добива човешко лице, въпреки че неговите елементи не са пропорционални.
Очите, които бяха твърде д раздалечени, почти отстрани на главата, се приближават. Изглеждат огромни, защото нямат клепки. Челото е изпъкнало. Носът - сплескан. Устата е грамадна, но устните се очертават. Във венците се зараждат наченките на млечните зъби.

Същевременно зародишът променя „стойката" си. Главата му се изправя върху трупа. Опашката изчезва. Но най-много се развиват крайниците. Те се издължават, разширяват се и вече се различават.
Краищата на ръцете и на краката приличат на малки лопатки, върху които се очертават пет лъча — бъдещите пръсти на ръцете и краката. Линиите на дланта и на ходилото са вече очертани. Ръцете и краката са еднакво дълги. Загатната е гънката на лакътя и на коляното. Върху корема се появява втора издатина — черният дроб. Скоро черният дроб и сърцето ще образуват обща изпъкналост.

Не по-малко важни са и промените, които стават вътре в организма. Стомахът и червата добиват своята окончателна форма и разположение. Клоаката се разделя на два отделни отвора: за правото черво и за генитално-отделителния апарат. Развива се и дихателният апарат, но в този стадий още не действа. Сърцето добива окончателната си форма и ембрионалното кръвообращение е завършено. Сега мозъкът прилича на мозъка на възрастните със своите гънки и извивки.

Мускулите на цялото тяло се развиват.

В края на седмата седмица става едно значително събитие - започва вкостеняването на скелета. То продължава с години и завършва напълно чак в зрялата възраст.
Зародишът се разгъва, трупът му става по-изправен, главата му се вдига. Той вече е достигнал два сантиметра, ръцете му са върху корема, краката — свити с коленете навън, ходилата му се допират, сякаш иска да плува.

Привършва осмата седмица. Зародишът е дълъг три сантиметра. Той тежи 11 грама, по-малко от едно писмо, но въпреки това в много мъничкото телце, чието съществуване бъдещата майка може би дори не предполага, всички органи са очертани. За два месеца зародишът е получил всичко, което ще определи човешката му същност. Той ще посвети седемте месеца, които му остават, за да допълни и дооформи огромната работа, извършена досега.