Повечето бебета се раждат с главата напред, но към края на бременността за около 3-4 % от тях се оказва, че са разположени седалищно. Преди термина, който се счита около 37-ма седмица, няма значение дали бебето е в седалищно предлежание, тъй като има добри изгледи да се обърне спонтанно. По време на раждането бебето обикновено е в позиция с главата надолу и лицето назад.

В 3 до 4% от ражданията обаче бебето е в седалищно предлежание с дупето към цервикалния канал. Когато бебето е в такова положение, нормалното раждане е възможно, но вероятно докторът ще обсъди с майката възможността за цезарово сечение като алтернатива. Седалищното предлежание е по-често срещано при бебета с тегло по-ниско от средното, при  матка с анормална форма (бел.прев. – еднорога, двурога, със септум), при многоплодни бременности или когато жената вече е раждала и матката й е отпусната.

Има три типа седалищно предлежание. При първия краката са сгънати в тазобедрените стави и изпънати в коленцата, така че стъпалата са при главата. При пълното седалищно предлежание едното или двете крачета са съвсем изпънати. Ако бебето е в непълно седалищно предлежание едното или двете крачета не са сгънати в таза и коленцата и стъпалата са надолу (бел.прев. – все едно бебето стои изправено).

Заради потенциалнят риск от усложнения при вагиналното раждане на бебе в седалищно предлежание много лекари обикновено пристъпват към цезарово сечение. Ако се ражда нормално, тогава обикновено се прилагат електронно мониториране на плода и епизиотомия.

Ситуации, които увеличават възможността за седалищно предлежание на бебето по време на раждането включват:

• Преждевременно раждане – ако раждането започне, когато бебето е все още достатъчно малко да се движи свободно в матката
• Плацента фундалис – плацентата е разположена в горната част на матката и заема мястото там
• Необичайна форма на матката или фиброиди в долната част на матката
• Повече от едно бебе (близнаци)
• Много отпусната матка вследствие на много предишни раждания
• Твърде много или твърде малко амниотична течност

• Бебето е в позиция с крачета сгънати в таза и изпънати в коленцата
• Бебето е достатъчно малко (под 4кг) за да премине лесно през вагиналния канал

  Какво мога да направя, за да накарам бебето да се обърне?
  
  Съществува предположението, че ако на всеки два часа майката стои по 15мин на колене това ще помогне на бебето да се обърне (маневра на Елкин). Макар че първите отзиви за този метод бяха много окуражителни, последващите изследвания не показаха да е ефикасен. Има някои сведения, че хипнотерапията може да е успешна, макар че е правено само едно изследване. Акупунктурата също е една възможност и се очакват резултати от изследвания.

  Забележка: Бебета в седалищно предлежание, които са били родени по нормален път, трябва да бъдат внимателно прегледани за евентуално изкълчване или разместване на тазобедрените стави (луксация).

• Бременната няма никакви други гинекологични проблеми от рода на плацента превия, които могат да предизвикат усложнения
• Бебето е слязло достатъчно ниско в таза, когато раждането започне
• Главата на бебето е наведена към гръдния кош, а не изправена

В някои случаи на седалищно предлежание докторът може да опита да обърне бебето (нарича се външно обръщане) в късните седмици на бременността. Обикновено чрез насочване с ултразвуково наблюдение докторът използва ръцете си отвън на корема за да опита да обърне бебето вътре в нормалната позиция с главата надолу. Макар че тази процедура може да е неприятна за майката понякога е ценна алтернатива на цезаровото сечение. Заради слабата вероятност от спукване на мехура или предизвикване на раждането външното обръщане се опитва само когато бебето е достатъчно зряло да бъде родено.