В общи линии може да се каже, че жената трябва да бъде икономически независима, преди да стане майка.
Добре би било да е завършила образованието си, което си е поставила като цел в живота. Същото е в сила и за съпруга. Мъжът трябва да е отбил военната си служба, да има добра работа.
От биологическа гледна точка най-подходящо време за забременяване и раждане е периодът между двадесет и двадесет и осем години.
За жената тази възраст е времето на максималната плодовитост.
От множество статистически изследвания може да се стигне до заключението, че способностите на жената за размножаване растат до двадесетгодишната й възраст и се задържат на върховите позиции до тридесетата й година.
Следва спадовото състояние.
До тридесет и шест години спадът се осъществява постепенно, а след това - все по-рязко.
Колкото по-плодовит е периодът на жената при планирането на детето, толкова по-малка е вероятността от безплодност (но и тук не липсват изключения). Може да се каже, че вероятността за безплодност се засилва с възрастта.
Намаляването на биологическите способности с напредване на възрастта не е единствената причина за снижаване на плодовитостта. След тридесетте и най-вече тридесет и шестата година на жената започват да се появяват някои смущения в здравословното й състояние, като миоми, нарушения в образуването на хормони и т.н. Те обикновено са причина за трудно забременяване.
Аргументът, че жените трябва да раждат първото си дете след двадесетгодишна възраст, е психологически.
След тази възраст жената е дотолкова узряла психически, че вече може да възпитава и собственото си дете.
След тридесетата година бременността и раждането на дете могат да причинят затруднения на жената. Но и тук изключенията не са рядкост.
Известни са случаите с жени, които по определени причини, например поради продължително безплодие, са забременявали за първи път на тридесет и пет и повече години, и въпреки това бременността не им е причинявала затруднения, а и раждането е било леко.