Ходенето насън или сомнамбулизъм (от лат. somnus - сън и ambulo – разходка) е състояние на особена проява на съзнанието, при което се съчетават прояви на сън и будност. Това е типична парасомния, която се наблюдава по време на първата 1/3 на бавния сън. Спящото дете си отваря очите, става, започва да се движи из стаята, може дори да я напусне. Не се блъска в предмети и може да извършва сравнително добре координирани действия, дори понякога е възможно те да са много точни. В това състояние е възможно да се отговаря на въпроси.

Често разпространено ли е ходенето насън сред малките деца?
При повечето деца се наблюдават 1 до 2 епизода на ходене насън. До 16-годишна възраст се среща при 15% от децата.

От каква възраст може да се прояви това състояние?
Сомнамбулизмът е възможен след 2-годишна възраст. Неговият пик на проява е между 4-ата и 8-ата година.

Какви са причините, които предизвикват ходенето насън при децата?
Типът нервна система, емоционалното преживяване на детето, стресовите моменти в живота му са факторите, които предразполагат към епизодите на нощно ходене.

Съществува ли наследсвеност при това състояние?
Определено сомнамбулизмът е фамилно свързан.

По кое време след заспиването може да се прояви това състояние? Каква е неговата продължителност?
Ходенето обикновено започва след пъвите 1-2 часа от заспиването. Може да продължи секунди, минути или час, но средно е около 15 минути, като завършва със спонтанно събуждане при 1/3 от случаите или със завръщане в леглото и продължаване на съня.

Могат ли да се разграничат отделни степени или фази в развитието и проявата на ходенето насън?
Не са формирани отделни фази на това състояние. Степента на проява може да е различна, както по продължителност на пристъпа, така и по неговия характер. Някои деца само могат да седнат в леглото, но други се разхождат неспокойно, излизат от стаята, дори могат да излязат през прозореца.

Какво е необходимо да прави родителят в тези моменти?
Ходещото насън дете трудно може да бъде събудено. Родителят е нужно да го наблюдава и при застрашаваща ситуация да го хване и насочи движинията му към безопасна среда. Тези деца не се нараняват, защото движенията им понякога са точни до съвършенство.

Съществуват ли придружаващи симптоми, свързани с ходенето насън?
Нерядко ходенето насън се съчетава с нощни страхове. Тази комбинация безспорно влошава състоянието на детето. Качеството на съня се смущава, което е причина за изява на невротични състояния.

Нужна ли е консултация със специалист?
При единичните сомнамбулни епизоди не се налага помощ от специалист. Детският невролог е специалистът, който ще изследва детето, ако ходенията насън се повтарят.

В какво се изразява специализираната помощ?
Само тежките състояния на сомнамбулизъм и тези със съчетание с нощен страх налагат определено лечение, но подчертавам - след нужните изследвания.
Как протича лечението?
Лечението е индивидуално. Неговата продължителност се определя от степента на тежест на ходенето насън и състоянието на детето.

Могат ли родителите да допринесат за прекратяване на ходенето насън на своето дете и как?
Сомнамбулните епизоди са по-чести след стресови натоварвания през деня. Родителите трябва да осигурят спокойна обстановка на детето. Да избягват конфликтни ситуации, психическа и умствена умора. Добре е отмората на детето да е повече на чист въздух, а не пред телевизионния екран, в затворено помещение.

Съществуват ли последици в по-късна възраст за детето и има ли вероятност отново да се стигне до същото състояние?
Установено е, че 1% - 2% от децата със сомнамбулизъм са с чести пристъпи, при които има неблагоприятни последици. След настъпване на полова зрялост ходенето насън изчезва. Може за първи път да настъпи, макар и рядко, в зряла възраст