В дневника на всяко дете е отделено специално място “Кога се появи първото ми зъбче”, “Кога казах първата си думичка”, “Кога направих първата си крачка”... За съжаление никъде няма празно квадратче “Кога за първи път налапах четката за тоалетната чиния” и “Кога изядох първата си хлебарка”... Докато са бременни, жените не очакват от детето си такова странно и неадекватно поведение. Повечето не са и предполагали, че след време малчуганът им ще има таен живот и само след няколко години ще заварят своя син или дъщеря как завира моркови в носа си или как рисува с боя за обувки по стената. Попитайте която и да е майка обаче и тя ще ви каже, че нищо не може да я учуди. Ето няколко типични примера от детските странности и как да се справяте с тях.

Любовта към тоалетната
9 месеца – 3 години. Николета не си е представяла, че нейната 2-годишна дъщеря ще реши, че е изключително забавно да си играе в тоалетната. Не че малката госпожица искала да се научи как да я използва. Тя си наумила да поплува вътре. Николета се принудила да заключва помещението, но скоро установила, че дори това не може да задържи палавницата. Понякога момиченцето хвърляло играчките си в тоалетната чиния и ги гледало как потъват.
Защо се случва? Децата на тази възраст обожават водата. Тоалетната е най-достъпното и интересно място за игра. Освен това е много забавно да наблюдават как водата идва и изчезва, като натиснат копчето.
Какво да правите. Оставете детето да играе с водата в кухнята или в банята, за да задоволите жаждата му за водни бели. Заключвайте вратата на тоалетната. Поставете резето или райбера по-високо от детските ръце.

“Аз го направих!”
2 – 4 години. Мария никога няма да забрави, когато един ден се прибрала вкъщи от пазар и заварила 2-годишната си дъщеричка как усилено “мие” пода в кухнята с препарата за печки. В същото време баба й, която трябвало да я гледа, кротко спяла на дивана. Малката чистница с гордост съобщила на майка си: “Аз го направих!”
Защо се случва? На тази възраст децата искат да докажат на родителите си, че вече са големи и нямат нужда от никого. Те показват своята независимост и копират действията на възрастните. Често може да видите как малките момиченца се обличат като своите майки, неумело се гримират, а момченцата имитират мъжете. Обикновено децата не разбират, че с действията си най-често могат повече да навредят на възрастните, отколкото да им помогнат.
Какво да правите. Добре е да окуражавате инициативите на своите питомци. Това обаче може да доведе до невероятен хаос. Когато малчуганът каже “Аз го направих”, може да предложите вие да довършите останалото, защото “той е направил най-важното”. За да предотвратите синдрома “Аз го направих”, давайте на детето повече отговорности вкъщи. Така то ще се чувства значимо и оценено.