Tова е храна, която никога не омръзва. Дългата история на хляба обаче е породила различни погрешни схващания  - някои от тях създадени в последните десетилетия,“покрай” правилата на ограничаващите диети и желанието да се живее

както ни харесва (дори да е нездравословно), а да “компенсираме” следвайки някои доста съмнителни “истини”.

Мит 1: Хлябът е вреден!

Истина: Абсол?тна заблуда! Хлябът е най-функционалната храна за човека. Той е най-балансирана храна по отношение на съдържание на въглехидрати, белтъци и мазнини съобразно нуждите ни, като е изкл?чително важен и достъпен източник на ценни растителни белтъчини. Хлябът е и един от основните източници на необходимите ни растителни въглехидрати - 100 г „Добруджа” съдържат около 8,5 г белтъчини, 1 г мазнини и 46 г въглехидрати.

Хлябът съдържа всички незаменими аминокиселини, като в по-голямо количество са левцин, фенилаланин, метионин, триптофан.

Той е добър източник на витамини от група В и на минерални вещества - калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, желязо. Съдържа и баластни вещества - фибри, които не се разграждат при храносмилането и се изхвърлят почти напълно. Тези баластни вещества обаче имат важна роля – преминавайки през червата, стимулират дейността им, отнасяйки със себе си излишните мазнини от храната. Така помагат за намаляване на лошия холестерол в кръвта.

Доказано е, че човек може да оцелее дълго време, като яде само хляб.

Мит 2: От хляба се пълнее!

Истина: Това е широко разпространеното погрешно схващане. Човек пълнее не защото яде много (т.е. приема много калории), а защото поема повече енергия, отколкото изразходва. Дневните нужди на човека са от 2 400 до 3 000 ккал, в зависимост от физическите му натоварвания. Хлябът далеч не е високоенергийна храна – 100 г „Добруджа” съдържат 237 ккал или с други думи една филийка хляб съдържа около 75 ккал. За сравнение 100 г чипс съдържат около 550 ккал, 100 г шоколад – 560 ккал, 100 г кашкавал „Витоша” – 390 ккал.

Първата задача на три от четири жени, решили да отслабнат, е да го изкл?чат от мен?то си. Абсол?тно погрешна тактика, защото хлябът, точно обратно на общоприетото мнение, помага за намаляване на теглото и за възвръщане на добрата ни форма.

Мит 3: Хлябът съдържа много сол!

Истина: Хлябът, който се предлага на нашия пазар, съдържа около 1 г готварска сол на 100 г продукт. Среднодневно българинът яде по 285 г хляб, следователно приема 2,85 г сол. По данни на МЗ консумацията на сол в България е около 15 г дневно

Мит 4: ръженият хляб е по-полезен от пшеничния!

Истина: А задали ли сте си въпроса „С какво?”.
Не са установени някакви сериозни предимства на ръжения хляб пред пшеничния. Основната разлика е, че ръжените зърна съдържат полифеноли, които имат антиоксидантно действие. В сравнение с пшеничното зърно има по ниско съдържание на белтъчини и въглехидрати. ръженият хляб е по-ниско калоричен от пшеничния. ръженият хляб повлиява благоприятно инсулиновия и гл?козния метаболизъм, намалява риска от диабет тип 2 и е подходящ за диетата на диабетици.

Пълнозърнестото ръжено брашно е малко по-богато на полезните за здравето растителни влакнини в сравнение с пълнозърнестото пшеничено брашно.

Недостатък на ръжта е и съдържанието на фитинова киселина, която се свързва с калция от храната и той не успява да се усвои от организма.
Същевременно ръженият хляб е с много по-висока киселинност от пшеничния. Не се препоръчва на хора с повишена стомашна киселинност.

ръженият хляб се изкл?чва напълно от мен?то при язва на стомаха, при заболявания на черния дроб и жлъчката. Не е подходящ за хора, работещи при високи натоварвания. Вкусово не е типичен за българина.

Истината е, че е желателно веднъж седмично да се яде ръжен хляб.

Мит 5: В хляба има ”химия”!

Истина: А каква по-точно „химия”? В хляба няма „химия”. Той се прави от брашно, вода, мая и сол. Заблудата е останала от зората на демокрацията, когато начинаещи хлебари продаваха бухнал бял хляб, оцветен с малцово брашно, като „черен”.

Нашата препоръка: за да сте здрави консумирайте редовно хляб. Няма вреден хляб, има неправилно хранене. редувайте различните видове за по-пълноценно и по-здравословно хранене.