На пазара има не една книга за силата на подсъзнанието, за чудотворното действие на позитивното мислене и за това как човек, ако се настройва оптимистично, нещата

Вярвате ли в тази нагласа? Оставяйки настрана мощната индустрия за промиване на съзнанието на хората, нека погледнем практически доколко има резон във всичко това. Как положителната настройка и оптимизмът могат да повлияят положително върху здравословното ни състояние? Има ли медицинско обяснение на тези теории или всички те са плод на жаждата на издателите да печелят пари?

Повечето лекари гледат на тялото като физическа цялост от отделни компоненти, които те лекуват. Кардиологът ни гледа сърцето и, ако има проблем, го лекува само него. Когато имаме проблеми със стомаха, лекарят лекува само стомаха. Всеки специалист се концентрира върху конкретния проблем и лекува само него. Малцина се замислят обаче, че лекувайки например възпален нерв с подходящи лекарства, те развалят стомаха си и след време започват проблеми от друго естество, които отново трябва да лекуват.

Истината е, че организмът е неразривна цялост. Той е изтъкан от милиарди клетки, които си влияят една на друга. В същото време емоционалното ни и физическото ни състояние са неразривно свързани и едното винаги дава отражение на другото. Така например, ако се развълнувате по някаква причина, мозъкът веднага изпраща сигнали до сърдечно-съдовата система. Вътре в организма ни, на клетъчно ниво, се пренася информация, която достига до всички клетки на тялото и им действа по определен начин. Невъзможно е отрицателните емоции например, да не се отразят на физическото ни състояние.

Учени са доказали връзката между емоционалното състояние на хората и активизирането на различни участъци от мозъка. Когато се чувствате щастливи, припомняйки си приятни изживявания или мечтаете за нещо хубаво, което искате да ви се случи, се активизират тези части от мозъка ви, които при депресия не работят нормално и предизвикват смущения. В същото време, когато се ядосваме или страдаме емоционално, се получава обратният ефект и така се излагаме на риск. Подавайки тези негативни сигнали, мозъкът ни има склонността да „разболее“ организма ни.

Не е тайна фактът, че хората, които са изложени на стрес или са по природа негативно настроени, са изложени на по-голям риск от болести. Имунната система на преуморените и нервни хора е с пъти по-ниска от тази на оптимистите. Има твърдения, според които хората, които непрестанно се притесняват от какво може да се разболеят и непрекъснато се оплакват, че не се чувстват добре, боледуват много по-често и то от по-сериозни болести от тези, които не се вглъбяват в болежките си и мислят положително за здравословното си състояние.

Всички клетки то тялото ни участват в нашия съзнателен живот и отпечатват върху себе си това, което ни се случва и начинът, по който го възприемаме. Интелектът не е само в това, което научаваме мисловно. Хората притежаваме интелект и на клетъчно ниво. Всяка минимална промяна на нивото на хормоните или на определен ензим, се отразява върху целия ни организъм. Не е тайна за никой, че много проблеми със сърцето и дори с опорно-двигателната система се влияят значително от емоционалното състояние на човека.

Когато човек е щастлив, усмихнат и положително настроен, той се чувства и физически много по-свеж и здрав. Оптимистичната нагласа има магическо действие върху нашия живот, за което редица учени са търсели обяснение. Мислим ли за хубави неща, те неминуемо се случват един ден. Дори преди това да се сблъска с неуспех, истинският оптимист не се вглъбява в него, нито се отчайва, а продължава напред и преживява емоционално единствено успеха си, пренебрегвайки неуредиците по пътя.

Зареждайте се ежедневно с оптимизъм, мечтайте, търсете добрата страна на живота. Не се оставяйте да се ядосвате и да се вглъбявате във всеки възникнал проблем. Подобно „положително поведение“ може да се възпита, то не е задължително вродено. Казвате си „не мога“? Няма „не мога“, има „не искам“!

Бъдете сигурни, че незначителното, на пръв поглед, добро настроение има решаваща роля за здравето и продължителността на живота ни. Рано или късно, всички стигаме до този извод!