-
Детайли
-
Категория: Здраве
-
Посещения: 1040
През студените дни и месеци на годината сме длъжни, да помислим за профилактиката на грипа и другите простудни заболявания. Съществуват много видове препарати, които обаче само премахват симптомите. Предлагат се и профилактични ваксини против грип. Но не мо-жем да гарантираме, че те решават проблемите с предпазването от инфекции. Нашите консултанти-психолози са на мнение, че ние, хората, преди всичко трябва да живеем в хармония със самите себе си, защото именно от това зависи нашият имунитет и здравето ни като цяло. Всяка инфекция е следствие от конфликт
Да започнем със симптомите на грипа. Те засягат на първо място дихателните органи, в които протичат остри възпалителни процеси. При това в организма се води едва ли не война. Възбудителите на болестта - вирусите и токсините - атакуват защитните сили на организма. Това противопоставяне на имунитета и вирусите се проявява чрез оток, зачервяване, болки, висока температура. Ще се опитаме да проникнем по-дълбоко в същината на това, което се случва. Възпалението по принцип можем да изразим с думи като плаване, избухване, взрив... И самият човек може да се “взриви”, когато се намира в състояние на конфликт и противопоставяне.
Животът - това е конфликт и ние постоянно сме принудени да вземаме решения, налага се да се отказваме от една възможност, за да реализираме друга. Когато разрешаваме някакъв вътрешен конфликт, ние губим това, от което сме се отказали заради другото. А недостигът на каквото и да е поражда страх и докарва болести.
Ако човек не е готов съзнателно да се отнася към необходимостта от избор и да намери начин да разреши противоречията си, то тогава конфликтът преминава от психологично на физиологично ниво. Така че всяка една инфекция, всяко едно възпаление е следствие от конфликт.
Що е то отслабнал имунитет?
Ако организмът позволи на възбудителите да предизвикат заболяване, лекарите казват, че на въпросния човек е отслабнала имунната система. Но възпалението е свързано не с наличието на възбудителите на болестта, а с това, че ние позволяваме на тези възбудители да съществуват в нашия организъм. На психологично ниво е важно не това, че човек по принцип се намира в някакъв конфликт. По-важно е доколко той е способен конструктивно да разрешава конфликтите.
Сега вече на всички е ясно, че имунната система на хората пряко зависи от психиката. Ако човек не е готов да отвори съзнанието си за това, че има конфликт, който силно го засяга, то тялото непременно показва чрез възпаление, че такъв конфликт съществува. Възбудителите (вирусите и токсините) провокират възникване на възпалението в най-слабите места на организма.
Каква е защитната реакция на организма?
Ако организмът не успее да се справи с огнищата на възпалението, той се оказва “въвлечен в борбата”. На физиологично ниво това се проявява като треска.
При повишаване температурата на тялото дори и само с един градус, обменните процеси в организма се ускоряват двойно. Това означава, че повишената температура помага на защитните сили на човека да се справят с болестта.
Силата на треската съответства на скоростта на протичане на болестта. Затова температурата трябва да бъде понижена по изкуствен начин, т.е. с лекарства, само ако стане много опасна за човека.
Когато имаме температура и треска, на психично ниво конфликтът поглъща цялата ни енергия. Мозъкът работи трескаво, от възбудата ни к става горещо, а пулсът ни се учестява. Човек се зачервява, изпотява се, трепери. Всичко това не е много приятно, но мобилизира силите ни за разрешаване на конфликта. Това означава, че сваляме температурата, опитвайки се по този начин да потиснем конфликта в зародиш, да го премахнем от себе си и да избегнем усложненията. Ако защитните сили в крайна сметка са успели да победят, се образува гной. Възбудителите на болестта напускат организма ни в изменена форма. Но изменения са настъпили и в организма - формирал се е механизъм за борба с тези възбудители, който се нарича специфичен имунитет.
ПОТИСКАНЕТО НА ИНФЕКЦИИТЕ Е ПЪТ КЪМ РАКА
Хронична инфекция възниква, когато не могат да победят нито защитните сили, нито възбудителите на болестта. Или ако се изразим със спортен термин - когато мачът е равен. Те “стигат до компромис” и така възбудителите си остават в организма на човека. Симптоматично, това състояние се проявява в немного висока температура и води до образуването на огнище, което непрекъснато дърпа от нашата енергия към себе си.
На психологично ниво хроничната инфекция съответства на продължителен житейски конфликт. Хората влизат в такива конфликти, при които не им достига нито мъжество, нито сили да вземат каквото и да е решение. Във всеки случай се налага да бъде пожертвано нещо, а необходимостта от жертва внушава на човека страх.
Ако ние се доближим до един от полюсите на конфликта, веднага ще усетим прилив на освобождаваща се енергия.
Така че както победената инфекция укрепва организма, така психиката излиза много по-силна от конфликта. Разрешаването на конфликта е дал (на психиката) много добър урок.
Прекарвайки инфекциозно заболяване, човек става по-зрял, а неговия организъм - по-здрав и по-устойчив.
Какви са границите на здравето?
Не е важно конфликтите да се заобикалят, или човек да затъва в тях. Важното е да се окажете на границата на разрешаването на този конфликт, когато вътрешното напрежение достигне допустимата норма. Това е и психологично здравословната реакция на човека по отношение на неговия живот.
Още по-важно е да разберем в какво всъщност се състои този конфликт и едва тогава да предприемем борбата. В противен случай ще се сражаваме с вятърни мелници.
Например вас не ви устройва фактът, че мъжът ви отделя малко внимание - на вас и децата - и не взема достатъчно участие в семейните дела. Вие влизате в конфликт с него, предявявайки претенцията, че той се прибира от работа късно. Но така конфликтът не се решава, а се разгаря още повече, и то вътре в самата вас. Ако вие знаехте, че това време, за което го обвинявате, той изразходва за благото на семейството, бихте се отнасяли към неговото късно прибиране у дома по друг начин.
Помислете си дали ви устройва той да се прибира рано, но да ляга на дивана и да разгръща вестника. От това излиза, че вие така или иначе не сте получили своето, предявявайки претенцията той да си дойде рано у дома. Тук е мястото да кажем, че в случая става въпрос за изместване на конфликта. И тогава е невъзможно той да бъде разрешен - докато не разберете, че това ви засяга. В такива случаи конфликтът преминава на физиологично ниво и се проявява във вид на болести.
Ако инфекцията ви
е бактериална - антибиотик
И така, борбата с инфекциите е борба против конфликта на физиологично ниво. Ако инфекцията е бактериална, има основен “боец” - антибиотикът. Тази дума съдържа в състава си два корена: на латински «анти» означава “против”, а “био” - “живот”. Т.е. тези вещества са насочени против живота.
Ако ние разберем, че конфликтът е двигател на развитието, т.е. самият живот, то потискането на същия този конфликт е намеса в динамиката на живота. От медицинска гледна точка възпалението е остро, бързо и актуално решаване на проблема.
В хода на това възпаление, заедно с гнойта от организма излизат и токсините. А това е един вид своеобразно прочистване на организма. Ако процесът се прекъсне с антибиотици, всички вредни вещества ще останат в организма (най-често в съединителната тъкан). И тогава възниква своеобразният ефект на “мръсното ведро”, което често трябва да бъде изхвърляно чрез инфекциозно заболяване. Ако това не стане, в дълго натрупващата се “мръсотия” се заражда друг, отделен, собствен живот, който започва да влияе на “цялата къща”. Ето това е рак.
На какво ни учат болестите?
Ако така и не сте успели да осъзнаете, че съществува вътрешен конфликт, той отново и отново ще се проявява с болести. Затова лекарствата понякога не действат. Защото те са вещества, дошли отвън, а не изработени от самия организъм. Те не могат да научат човека на нищо. Нашето тяло е само огледало на онова, което става в съзнанието ни. И ние нищо не можем да направим с огледалото, за да промени то появяващото се в него отражение.
Всички усилия на съвременната медицина потвърждават само едно: появяват се все нови и нови лекарства, а здравите хора стават все по-малко. И се раждат все по-слаби деца.
Осъзнавайки истинската причина за болестите, трябва така да организирате живота си, че той да ви носи радост. Едва ли ще се разболеете, ако се занимавате с това, което много обичате, което ви е интересно и ви удовлетворява. Важното е да се научите да разрешавате конфликтите, да вземате приемливи решения.
Простудата и грипът се появяват винаги когато натоварването ви идва в повече. Ако носът ви е запушен и не можете да дишате, значи получавате възможност да избягвате нежелани контакти. Ако кашляте, значи не желаете да общувате с някого. Възпаленото гърло говори за това, че не желаете точно в този момент да получите, да приемете нечие внимание. Ако ви боли глава, значи никой не трябва точно в този момент да търси от вас решаване на проблеми. Ако сливиците ви са възпалени и не можете да гълтате, това също е на психологично ниво (ние не искаме да преглътнем това или онова). И така нататък. И ако не си признаем честно всичко това, а продължаваме да го правим, проблемът “слиза” на физиологично тяло.