Бук
Народът свързва името му с бучене. Смята, че дава мощ и пролетни сили. Ако буковете имат много жълъди, зимата ще е тежка и с големи студове. Ако букът се раззелени преди дъба, ще се роди добро жито.
Върба
Върбата е символ на бърз растеж и ранно разлистване. Смята се за прокълната от Св. Богородица, когато не й казала, че дяволът е взел детето й. По-късното й използване в празнуването на Входа Господен в Ерусалим, Цветница, донякъде я реабилитира, но „тъмното й минало" все пак остава и я свързва трайно с различни магически практики. Осветени в храма на Връбница върбови клонки се слагат под иконата и под прага на вратата, в яслите на домашните животни. Заравят се в средата на нивата или в дупките на къртиците - да пазят от градушки и бедствия и да не изравят къртици градините .
Нощем под върбите се събират юди, затова не е хубаво да се насажда върба в двора.
Ако някой отиде нощем под това дърво, ще се разболее от тежка болест.
На върбово клонче се гадае и нарича за здраве. Пак за здраве болните от треска се опушват с клонки от върба. Върбата, на която се пече гергьовското агне, е символ на плодородие.
Под върба се лекуват едномесечници. Взимат се две върбови пръчки. Едната е дълга колкото детето, другата - колкото обедната сянка на върбата. Пръчките се увиват с цветя, точно както и свещите. Сутрин рано отвеждат живото при върбата, слагат го да легне до дънера и го заключват с верига. Китката на живото закопават в корена на върбата, а китката на умрялото дават на майката да я скрие. Казват се същите думи. Така умрялото взима за брат (сестра) върбата, а живото остава свободно. Много скоро върбата изсъхва.