Мисленето ми винаги е било провокирано чрез противодействие на опитите ми да стана част от системата, обществото, света. Когато ситуациите започнаха да се сипят с цел да сринат всичките ми планове и мечти, то тогава възниква и обичайния ми въпрос - защо нещата не ставаха така както искам и така, както съм ги планирал. Възникна съмнението върху посоката и протичането на целият ми живот. Нямаше никакъв отговор на този въпрос, а аз трябваше да знам защо. Тогава възникна първата цел - аз трябваше да знам всичко. А дали беше възможно това?

Пробивът на един човек не е проблем за обществото.

За справянето с това противодействие ми беше необходимо да упражнявам волята си и способността си да запомням както мога и доколкото мога. За успехите в това обаче е необходимо доста време на постоянно упражняване. И това е единствения ми начин, който използвам, за да си пробивам път през противодействието към свободата. За да премахвам тези внушения трябваше да измислям думи, фрази или изречения, чрез повтарянето на които се блокират тези програми за внушение и дори се разрушават и премахват. Моето определение за волята е това:
Волята е приложеното от мен усилие да остана, въпреки натиска да бъда отстранен от мястото си....
Има едно нещо, което ни кара да се замисляме. То поставя началото, то е самото начало. И това е съмнението. Вярваме ли, няма за какво да се замисляме - всичко е вече решено. Но усъмним ли се в нещо, започнем ли да се съмняваме - вярата вече не ни върши работа, с нея е свършено. Вярата в същината си е концентрация върху идеи, и приемането им за окончателна и неоспорима истина. Съмнението води до разконцентриране, оспорване и анализиране на истините, което вече е мислене. Разконцентрирането води до повишаване на вниманието, което в същността си е обхващане с взора си на всичко, което ни заобикаля. Да внимаваме значи да не пропускаме нито един детайл от картината, да виждаме всичко, което става около нас и с нас. И това предполагам знаете, че е много трудно за постигане и не става отведнъж, а са необходими постоянство и воля.

И тъй като става въпрос за мисленето, от това възникват и други въпроси за уточняване. Мисленето протича и се извърщва в ума. Но какво представлява ума? Самото мислене е математика с всичките и функции, така както всичко, което ни заобикаля е математика. Всяко едно нещо и всяко едно събитие или явление е подчинено на нея. Всичко е плод на подреждане. За да подреждаме обаче е необходимо просранство. Това представлява и ума в същността си - едно празно пространство. Ако то действително е празно, няма да има с какво да си мисли, защо да се мисли - ще бъдем абсолютно свободни. Но ние не сме. Пространството на всеки е запълнено до краен предел. Понеже всичко се е създавало и се създава по подобието на нещо друго, така и по подобието на ума са изградени много неща. Ще използвам една прилика, която според мен е удачна. Домът е създаден по подобие на ума. Той представлява едно празно пространство, докато не го напърним с необходимите за нас неща. Някои са по-дълготрайни, докато други са краткотрайни и се налага да ги зареждаме или приемаме по-често. Ако е необходимо да мислим, тоест да подредим нещо, ще ни трябват първо необходимите неща за това. Ако не ги намерим в ума си, тоест в участъка, наречен памет, където събираме и се съдържа всичко необходимо за нас, започваме да ги търсим навън. Аз за себе си съм убеден, че всичко което ни е основно необходимо си го имаме в паметта. Проблема за ненамирането на необходимото ни не е липсата му, а неправилната подредба на нещата ни, както и многото излишни неща, които утежняват използването на съдържанието на паметта. И това е едно от нещата, които довеждат до загуба на време при мисленето. Запомнете това - времето. Ще стигнем и до определянето на важността на времето по-нататък.
Установих, че за да мисля и подреждам по-бързо, трябва да ревизирам постоянно съдържанието на паметта си, и да се освобождавам от излишното. така първо се намалява съдържанието, от което се освобождава пространство. Повечето пространство позволява по-свободни движения или мислене, от което се пести време. Второто последствие е, че намирането на това което ни е необходимо се ускорява поради факта, че ще търсим по между по-малко на брой неща. Третото последствие е, че пътя до това което търсим ще е по-пряк, поради по разреденото съдържание, което също пести време. Установих, че ако искам да мисла по-бързо, трябва да започна да чистя излишното, да започна да опростявам съдържанието. За означаване на основната градивна частица на всичко ще използвам думата - понятие. Тъй като в сегашно време понятията които използваме са станали много, и много често се дублират, то те са създадени въз основата на други понятия. Разрастването на разнообразието от понятия наподобява много точно едно дърво - короната или корените му. От стеблото излизат много клони, от които излизат още повече разклонения, от които пък излизат още повече и т.н. Опростяването на понятията става по обратният път. Първото, което енеобходимо да се направи е да се започне групиране на понятията по подобие. Зад всяка група стои едно понятие, което ги обединява, и въз основата на него са възникнали те. Ще използвам един пример за това - къща, колиба, барака, апартамент, жилище и други подобни са различни наименования на понятието - дом...