С навлизането на корпоративния начин на мислене в нацията, за семействата става все по-трудно да не позволят на дългите часове, прекарани в офиса или на друго работно място, да окажат сериозно влияние върху техния личен живот. Работата и семейния живот са неразривно свързани и вярвате или не, поставянето на акцент върху едното, неизбежно се отразява върху другото.
В основата на концепцията за установяване на работен баланс лежи схващането, че ако се намалят часовете, които мъжете (приоритетно мъжете, но също и жените) прекарват на работа, това ще донесе и лично удовлетворение в техния семеен живот и дори ще ги направи по-ефективни на работното им място.За съжаление това не намали броя на разводите, породени от свръх-ангажираност.
Това означава, че времето, прекарано на работа и времето, прекарано в семейството са с еднаква стойност. Връщайки се от своето работно място, мъжът трябва да разбира, че той не се връща в къщи, за да се паркира пред телевизора - той просто отива на своя втори работен фронт - семейството. Това е като изпълняване на мулти-задачи! Тук идваме и до следващия момент - майките не трябва да гледат на своите отговорности в семейството като на досадни домакински задължения, а като на работа с много висока стойност. Родителството всъщност представлява кариера с резултати, предаващи се в поколенията.Сексът (и желанието да се представиш добре пред твоята съпруга) може да мотивира мъжете да работят повече, да печелят повече и да бъдат по-отговорни на своите работни места, а това неизменно се отразява на пазара на стоки и услуги. Между успешното семейство и успешната икономика има силна взимнопроникваща връзка! Това означава, че отговорностите в семейството и отговорностите на работното място са с еднаква стойност. Ако поставиш акцент на своята работа, това ще постави акцент с обратен знак на твоето семейство.
Децата ще бъдат у дома само за един кратък период от време, след което ще напуснат семейното гнездо и може би ще съжаляваш за пропуснатите моменти да бъдеш с тях и да се наслаждаваш на чудесните мигове. В твоето маниакално преследване на реализация кой ще посреща децата след училище вкъщи, ако ти не си наблизо? С кого ще вечеряш заедно, ако установиш че децата вече са си отишли и единственото, което можете да си кажете с жена ти (или мъжът ти) е състоянието на времето? Кого ще приспиваш вечер и с кого ще се забавляваш, дори и да си постигнал неимоверен успех? Избери сам. Моят съвет е следният: просто се научи да казваш не и да изграждаш силни взаимоотношения с онези, за които живееш и които обичаш!