"Разбираме, че сме преминали в Швейцария, когато кравите станат по-красиви от жените", казал навремето Гьоте. При всичкото ни уважение към хумора на великия немски поет, преценката му е некоректна. Швейцарските момичета са точно толкова хубави, колкото и връстничките им от съседните страни. Доста по-близо до истината е определението, дадено десетилетия по-късно от колегата на автора на "Фауст", французина Пол Верлен: "Швейцария е ред, лукс и красота, спокойствие и нега". Днес то важи с още по-голяма сила.

Някои нашенци тръгват за страната на шоколадите, часовниците, банките и референдумите с нагласата, че тя може да е богата и подредена, обаче хората й са такива едни... задръстеняци. Понеже затварят магазините на смрачаване и не се щурат като нас до късна доба по улиците. Рано си лягат, така е, ама защото здравата работят. И пускат рано кепенците на лъскавите бутици, просто защото така са решили най-вероятно на референдум. Хич не им пука, че на разни лентяйстващи южняци не им харесва техният начин на живот, балансиран в продължение на столетия. Та Швейцария не е воювала от близо пет века! Разбрали са отколе потомците на хелветите, че най-сигурният път към благоденствието минава през мира и пълния неутралитет и го следват неотклонно. Задоволили са се с дадената им от Бога площ от 41 хил. кв. км и са почнали да градят оная красота, пред която се захласваме. За земята и кравите

Май тук му е мястото да "реабилитираме" отчасти онова нелицеприятно изказване на Гьоте. Кравите в Швейцария са наистина красиви - спокойно могат да спечелят световен техен си конкурс за "мис". Е, не са лилави като в рекламния клип, но пък са много гиздави, особено когато ги водят на празник, накичени с най-хубавите цветя и най-звънливите чанове. Една слънчева съботна сутрин насред Алпите неволно се превръщаме в нещо като ескорт на едно такова колоритно стадо, водено от пременени в местни носии младеж и девойка. Апропо, млекодайният швейцарски символ пасе кротко чак до мрак из удивително сочните поляни, дори когато само на 300-400 метра над тях стърчат по заснежените вече алпийски върхове. Удивително е и друго: селянинът в тази планинска държава, ако и да не се слави като винопроизводител, използва всяко слънчево кътче по хълмовете, оформени като тераси, за да посади лозенце. В по-равнинните места лозовите и ябълковите насаждения, почистени, опънати като конец и отрупани с плод, грижливо са покрити с мрежеста материя - да ги предпазва от вредители и лоши атмосферни влияния. Пустееща земя ли? Това е непозната дума тук.

За градовете-градини

"Като се пенсионирам, искам да живея във Веве", беше въздъхнала неотдавна една позната, току-що завърнала се от прелестното градче. С две ръце се присъединявам към нейните мечтания. Тук всичко е пипнато от артистична ръка, включително камъните в рекичката, подредени като птици. И грамадната вилица, бодната в Женевското езеро, наричано тук Льоман, която навярно символизира богатите му дарове за трапезата. И живописните улички, виещи се нагоре по хълмовете, на един от които е кацнало имението на Чарли Чаплин. Скоро то ще стане музей. Само дето скулптурната фигура на великия комик насред красива цветна градинка с лице към езерото не е особена сполучлива. Но това е комай единственото разочарование във Веве. /Статуята на Фреди Меркюри в Монтрьо е доста по-изразителна, направена със замах на мястото, където се провежда прочутият джаз-фестивал/. Веве почти се е слял с Монтрьо, курортната перла на швейцарците. Естествено, тя блести с повече шик, главната й улица буквално пращи от тузарски хотели и ресторанти, от представителни магазини на световни марки. Но и в двата града, както впрочем и в цяла Швейцария, еднакво свободно властват цветята. Ако жителите на Веве са "изобретили" например огромен паун от цветя, тези на Монтрьо са украсили крайбрежната си улица с цветни образувания, истински произведения на изкуството. Женева пък си има своя знаменит цветен часовник. Цюрих - задължително отрупаните със снопове цветя еркери по старинните къщи. Столицата Берн - своите лилави цветни колони. Люцерн -средновековния си покрит мост, опасан от край до край с пъстри китки, незнайно как поддържани свежи и бухнали от април до края на ноември.

За езерата и фонтаните

В швейцарските градове няма как да се объркаш -почти всички отвеждат към Водата, най-вече във вид на езеро. Водата е свещена, тя е превърната в култ също като цветята. Цюрих не е само царството на трезорите и разкоша, на най-големия градски часовник в света /диаметър 8 м/, на високото изкуство /в църквата Фраукирхе са прочутите стъклописи на Марк Шагал/. В този град бликат над 1000 фонтана с бистра и сладка питейна вода. На шега местните казват, че ако си поръчате кафе с вода в бистрото, сервитьорът ще изприпка до близката чешмичка и ще ви налее. И в Цюрих-зее, както наричат тамошното езеро, бъкано с платноходки, има фонтан -атракционен, който впечатлява с изригващите като вулкан струи, постоянно менящи височината си. Езерният фонтан в Женева е още по-импозантен. Казват, че всяка секунда изтласква по 7 тона вода, а струите му се разпръскват до 130 м към небето. Ако искате да се приближите към него и въобще да се порадвате на прекрасните пейзажи наоколо, едночасовата разходка с корабче излиза 15 франка, за час и 40 мин. - 22 франка. Неслучайно край красивото Женевско езеро /80 км дълго, 14 км широко/ още Наполеон е построил къща на своята Жозефина, а в наши дни един от луксозните палати е на фамилията Ротшилд. Но и той не е за сметка на природата.

Помните ли, в зората на демокрацията много тръбяха нашите управници как ще превърнат България в "Швейцария на Балканите ". Би би било чудесно, защото Господ ни е дарил с всичко, което е дал и на швейцарците. Но е утопия, за жалост. Защото сами сме се лишили от тяхното най-важно качество -манталитета.