За да разберат мистерията, капризите и силата на романтичната любов, древните се молели на Купидон - безсмъртният пакостник, в чийто плен попадали и пред който ние, хората, изглеждаме абсолютно безсилни.

Истинските стрели в колчана на Купидон са всъщност химически вещества, които “заливат” мозъка ни и ни карат да се държим по странен начин.
Уви, истината, че скритата сила на биологията е причина за най-съкровените ни отношения, може да изпрати Купидон на вечно изгнание.

Как да задържим първия трепет
Кой не е чувствал, че е най-щастливия човек на света, голям късметлия и единственото човешко същество, способно да изпитва толкова силна любов? Физическите и емоционални фанфари, които възвестяват пристигането на любовта, е трудно да бъдат забравени – и уви, още по-трудно запазени.

 Ако романсът върви добре, спиращият сърцето звън на телефона, който някога сте очаквали с трепет, се превръща в обикновено позвъняване; онези скрити погледи с копнеж се превръщат просто в първото и последното лице, което виждате всеки ден.
Трайната любов неизбежно стига до тази фаза: привързаност, която е много по-дълбока, но много по-малко вълнуваща от онова първо безумно влюбване.
И наистина, любовта може най-добре да бъде видяна като биологичен импулс, който включва сласт, романтична любов и привързаност. Тези три стадия са различни като опит, но имат една обща цел: успешно възпроизвеждане на рода. Похотта ни праща на лов за потенциални партньори, романтичната любов стеснява фокуса и енергията ни до само един човек, докато привързаността ни окуражава да останем с този партньор достатъчно дълго, за да отгледаме децата си.
Тези три системи са с перфектна “хореография” на ниво нервнохимични реакции, всяка със съответните хормони - невротрансмитери.
В частност допамин е веществото, което ни позволява да поддържаме романтичната любов уникална, опияняващо различна, дори когато газим в спокойното море на дългосрочната привързаност.
Нивата на допамин и норепинефрин “прииждат”, когато човек се среща с непознатото. В началната фаза на романтичната любов, те пораждат такава възбуда, че ние губим желанието за храна и сън. Французите сравняват това състояние с мълнии и светкавици.
По-малко романтичните англоговорящи го наричат “любовна болест”. Практичните американци приравняват любовта с наркотична пристрастеност. “Романтичната любов е импулс, ненаситен глад, хомеостатична липса на равновесие, която ви подтиква да преследвате определен партньор и да изпитвате емоции като въодушевление и надежда или отчаяние и гняв”.

Влиянието на допамин в края на краищата утихва. Той е последван от “пазителите на любовта” – вазопресин и окситоцин, хормони, които водят до привързаност за дълго време.

Има обаче начин да върнем тръпката от първите дни. Отделянето на допамин може да бъде предизвикано като се правят нови неща. “Когато правим нещо ново, това покачва нивото на допамин и вероятно намалява прага на способността ни да чувстваме романтичната любов”.С други думи, новите и различни преживявания могат да бъдат достатъчно стимулиращи, за да ви накарат да изживеете отново онова, което е било толкова вълнуващо във връзката ви с вашия партньор в началото.

Има много възможности за “освежаване” на връзката. На първо място сред тях са хуморът и сексът. Сексът повишава нивото на тестостерон, който на свой ред повишава допамина, като позволява на партньорите, дори за кратко, да изживеят отново възбудата на романтичната любов.

За”авантюриста” и “домошаря”
Един фактор, който може да установи доколко двама души са заедно или разделени, е степента, до която две различни нервни системи са склонни да търсят разнообразие и стимулация.
Хората обикновено се различават в необходимостта си от нови преживявания. Но най-издръжливите връзки са тези, при които естествените нива на търсене на емоции, независимо дали силни или не, са еднакви при двамата.
Тези, които притежават силна склонност да търсят преживявания, са социални личности, обичат да се срещат с хора като източник на преживявания и търсят компания, която е интересна и предизвикателна.
Степента на търсене на нови усещания обикновено е в добро съотношение при щастливо-женените двойки.
Двама авантюристи са ОК за кратко време, но въпреки че партньорът им може да е вълнуващ, те търсят разнообразие навсякъде. И накрая, най-лошата комбинация е авантюрист с домошар, защото те просто не могат да могат да разберат интересите и нуждите на другия”.
Вродената нужда на някой от преживявания не е необходимо да бъде очевидна в началото на връзката, когато любовта сама по себе си е нещо ново и носи собствената си тръпка. От друга страна не е необходимо човек да бъде авантюрист, за да му харесва да прави секс.

 “Домошарят” може да се научи да прави неща, които по принцип не би избрал. Авантюристът, от своя страна, може да промени нуждите си от развлечения. Но дори и да постигнат съгласие относно това, как ще прекарват времето си заедно и какво ще правят през ваканциите, темпото винаги ще остане незадоволително за един от двамата: дейностите, които биха предпочели, хората, които харесват, интересите им при общуването като цяло – точката на баланса между рутината и спонтанността, между стабилността и разнообразието – е намерена, за да остане различна и да “набие клин” в отношенията.Търсачите на силни усещания са с ниско ниво на допамин, защото имат ниско ниво на моноамин-оксидазни ензими, които регулират допамина и други невротрансмитери.

“Мирише” ли любовта?
Ароматни свещи, парфюмирани писма, червени уханни рози – толкова много от любовта минава през носа. Това показва, че един от най-неуловимите, но важни сили, довеждащи любовта при нас, е неподправеният , уникален мирис на тялото. Ако двама души се “помиришат” и не се харесат, те не остават заедно.
Миризмата е движеща сила на всички етапи на връзката, твърди Рейчъл Херц, професор по психология в университета Браун. Тя е установила, че миризмата е втория най-важен критерий за жената, при избора на партньор.

Жените обръщат повече внимание как мирише един мъж, отколкото на външния вид, гласа или мускулите. Хората знаят кой парфюм ги „побърква“, но тяхното предпочитание към миризмата на един човек пред друг се дължи на биологически фактори, които действат на подсъзнателно ниво.
Източникът на специфичния за всеки човек мирис е всъщност неговата уникална имунна система. Сегмент от нашето ДНК, наричан главен комплекс на тъканната съвместимост, контролира протеините, включени в имунната система и в „производството“ на собствения ни мирис.
Тъй като имунитетcът е наследен от двамата родители, ние сме „кодирани“ да харесаме партньор, чийто главен комплекс на тъканната съвместимост е различен от нашия – т.е. ние харесваме миризмата на хора с различна от нашата имунна система. При двойки със сходни имунни системи има по-голям риск бременността да не бъде износена и също така затрудненията при забременяване на жената са по-големи .
Експеримент, проведен в Швейцария, потвърждава връзката между миризмата и предпочитанията за партньор. При този опит, жени са били помолени да помиришат памучни дрехи, носени от различни мъже. Жените не само са предпочели ароматите на мъже, с различен от техния профил на главния комплекс на тъканната съвместимост, но също така са отбелязали, че тези аромати са им припомнили за сегашния или бивши партньори – доказателство, че главния комплекс на тъканната съвместимост е повлиял на техния избор в миналото. Дрехи, носени от мъже със сходна имунна система, им напомняли за бащите или братята им.
Жените, вземащи противозачатъчни таблетки са показали опасна „заблуденост“ в предпочитанията си за партньор. Те са демонстрирали предпочитание към миризми, напомнящи за братята и баща им.

Промяната във възприемането на миризмата на партньора не е задължително да накара жената да му обърне гръб завинаги. Веднъж след като двама души се свържат емоционално, те са склонни да виждат – и „миришат“ - един друг в позитивна светлина.