Да се увлечете по някой мъж, докато сте сериозно обвързани с друг... Вероятно ви звучи до болка познато. Или си казвате „Не, невъзможно да се случи с мен!“ Невъзможно? Засега!

Няма нищо по-хубаво от това да срещнем мъжа, който ще обичаме цял живот и за чиито ласки винаги сме готови. Искаме да остареем заедно, да отгледаме децата и внуците си и сме сигурни, че никой не може да обичаме така както него.

 

 

Всяка вечер щастливи си лягаме до любимия мъж, но в мислите ни нагло се е наместил Той – Другият. Запознали сме се с него на работа, случайно в някой клуб или се знаем отдавна. В началото сме приятели, прекарваме страхотно времето си заедно и си говорим за какво ли не. Дори не крием пред никой топлите си чувства към него, защото сме обвързани с перфектния за нас мъж и никой не може да заподозре, че малкият, дразнещ вирус на увлечението се е загнездил в главите ни.

„Чувствата“ към Другия идват изневиделица и ни ужасяват. Дори да не се зародят от раз, ние дълго време не подозираме за тях, защото подобни терзания не са ни познати. Откакто сме с любовта на живота си, не сме мислили за никой друг и рядко се заглеждаме „по чуждо“. За нас мъжете са станали почти безполови същества, които могат да предизвикат само коментари пред приятелки „Готин е“ или „Да, става“, но зад тези думи не стои нищо съществено.

На хоризонта обаче се е появил Той и след продължителен застой на пеперудите в стомаха, които вече не хвърчат при вида на половинката ни, сега те побъркват цялото ни същество. Виждаме го почти всеки ден, разговаряме, приятна ни е компанията му. Усещаме се как се стараем да изглеждаме добре пред Него и неволно предизвикваме интимните теми, които не е уместно да се обсъждат с всеки. На моменти ни е изключително мил, а в други ни отвращава, заради хаоса, който предизвиква в живота ни.

Чудим се дали Той изпитва същото. Дали не си въобразяваме? Това чувства ли са или някакво хлапашко влечение? Дали не създаваме илюзия около себе си, потиснати от еднообразния живот, който сме започнали да водим? Но най-сериозният въпрос, който се изправя ред нас е „Да спрем или да продължим?“

Втората причина е свързана с въпроса „Той ме привлича, но струва ли си да погубя връзката сизаради един красив романс?“ Този случай е не по-малко мъчителен. Той ни кара да се лутаме и да се разкъсваме вътрешно от емоции и черни мисли. Изпадаме дори в депресивни състояния, знаем, че никой няма да ни разбере и оправдае. Не можем да споделим дори с най-близките си. Та нали най-близкият ни човек е именно този, чиито живот бихме разбили с подобно признание. Срам ни е да разкажем дори на приятелките. Нали ние бяхме тези, които осъждаха и заклеймяваха това поведение неотдавна. Наричахме обвързаните жени, които пожелаят друг, с неприятни епитети, защото ние не сме такива! Да, ние сме праведни! Ние сме добри момичета! Ние не бихме изневерили! И все още не сме, но желанието е равно на действието. И това ни съкрушава... Ужасно е!

Да, има! Ако все още не сте направили „грешната“ крачка и се лутате напред и назад, бързам да ви кажа „Стоп!“ Ако сте съвестни момичета и трудно ще забравите подобен грях, не го правете. Чувствате се безсилни, но не сте! Можете да се справите. Ограничете контактите си Другия. Виждайте се по-рядко и почти никога насаме. Ако темите станат по-интимни, веднага намесвайте името на половинката си. Разпитвайте го за връзките му. Ако усетите лека ревност у себе си, не се плашете, ще свикнете и няма да ви прави впечатление. Спрете да търсите съзнателно вниманието и компанията му и ще се учудите колко по-редки ще станат контактите ви.

Как да постъпите с половинката си?

Понякога не е важно да се изживеем момента, по-важното е да съхраним моментите, върху които ще се гради живота ни. Особено, когато до нас е истинската любов.