Описание:
Многогодишно тревисто растение с голо, безлистно цветоносно стъбло, високо 10-15 см, и листа събрани в приосновната розетка. Листата са с къси дръжки, ланцентни. Цветовете са дребни, белезникави. Цъфти през май и август.
Разпространение:
Расте из ливади и пасища по сухи тревисти и песъчливи места. Среща се из цялата страна.
Употребяема част:
Използват се листата, семената и пресният сок.
Лечебно действие:
Омекчаващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено и диуретично.
Приложения:
• при бронхит и други възпаления на дихателните пътища
• при храносмилателни разстройства
• при гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспесия, ентероколити
• при хроничен гастрит и ентерит
• при някои кожни заболявания - младежки пъпки
В народната медицина живовлякът намира широко приложение при стомашно-чревни заболявания, гастрити, колити, дори при злокачествен тумор на стомаха. Тя се препоръчва и при възпаление на пикочния мехур, възпаление на венците, гъбични заболявания, възпаления на очите.
Сиропът от живовлек е много добро средство протев кашлица в детска възраст. Приготвя се от сок на пресен ланцетовиден живовлек, смесен с равно количество мед и варен в продължение на 20 мин. (в добре затворена опаковка може да се съхранява дълго време.
При възпаления се приготвя запарка по следния начин: вземат се две супени лъжици живовляк и по една супена лъжица от следните билки: босилек, невен, лайка, глухарче и листа от касис и се запарват с чаша вряла вода. Запарката престоява 2-3 часа, прецежда се и се пие три пъти на ден по 50 мл топла.
При язви на стомаха с понижена киселинност се използва отвара от живовляк в чист вид – по една супена лъжица 3 пъти на ден или сок от билката.