Каквато и критична ситуация да възникне при кърмене, майката трябва да положи максимални усилия в борбата за последната капка мляко. Детето не бива да бъде лишавано от толкова ценното и полезно лакомство.
Но ако въпреки всичко “присъдата е подписана”, то на майката не остава нищо друго освен да се примири и стриктно да следва съветите на лекаря в търсенето на най-добрия заместител на майчиното мляко – този, който в най-голяма степен отговаря на физиологичните потребности на бебето.

Всяка майка трябва да знае, че дори най-съвършената млечна смес не е равностойна по състав на женската кърма. Да се замени майчиното мляко е невъзможно – неговите качества са уникални.

Ето защо /игнорирайки заплетените “формули” на различните заместители, които единствено лекарят е в състояние да “разкодира”/, родителите трябва да имат ясна предства за видовете и състава на останалите млечни смеси.

Заместители на незаменимото

Най-близко по състав до майчиното мляко е кравето мляко. Всъщност именно то лежи в основата на повечето млечни смеси за новордени. Въпреки това между кравето мляко и майчината кърма съществуват доста различия. Съдържанието на белтъци, калции, натрий и други минерални соли е много по-високо в кравето мляко отколкото в майчиното. Количеството въглехидрати, някои мастни киелини и витамини, пък в се срещат в по-голяма степен в кърмата за разлика от кравето мляко.
Степента на доближаване на кравето мляко към състава на майчиното е различна. Въз основа на нея се опредля типът на заместителната смес, който винаги е упоменат на опаковката. Заместителите се делят на адаптирани или частично адаптирани.

Адаптирани заместители

Адаптираните заместители в най-голяма степен покриват качествата на женското мляко. За съжаление и тази група млечни смеси се отличава по компонентен състав.
.
Белтъчният компонет в заместителите на кърмата е с най-голямо значение за бебето. В повечето адаптирани смеси той е представен от казеина (основен белтък в кравето мляко) и белтъците на млечната суроватка (доминиращи в женското мляко) в съотношение 40:60 или 50:50

Белтъците на млечната суроватка помагат за по-високата степен на усвояване на млякото. Групите адаптирани млечни смеси, в които доминира белтъкът на кравето мляко, казеинът(80%) са известни като казеинови формули. Казеинът обикновено се подлага на допълнителна обработка за повишаване на неговото асимилиране.Съставът на компонентите на т.н. казеинови формули също е максимално доближен до състава на майчината кърма и поради тази причина те могат да се използват за хранене на новородените още от първия ден след появата им на бял свят.

Във всички адаптирани млечни смеси мастният компонет също се подлага на допълнителна обработка. Млечната мазнина напълно или частично се заменя със смес от растителни масла (слънчогледово, царевично, соево, кокосово и др.)

Основният въглехидратен компонент в повечето заместители на майчиното мляко е лактозата. Съществуват обаче смеси с декстрин-малтоза. Тя се абсорбира по-бавно от лактозата като по този начин обезпечава възможността за удължаване интервалите между храненетата.

Минералният състав на кравето мляко също търпи съществени промени: намалява се съдържанието на калций, калий, натрий, но се добавят желязо, цинк, мед, йод, флуор. Сместа се обогатява и на витамини (A,C,D и други).

Някои адаптирани заместители са обогатени с аминокиселината таурин, която е необходима на новородените през първите седмици и месеци за формиране на органите на зрението и главния мозък. В тях също така присъстват и витаминоподобното съединение карнитин, обезпечаващо образуването на мастни киселини, инозитол, нуклеотиди, оказващи влияние на имунитета.

Адаптираните смеси могат да бъдат сухи или течни. Последните, разбира се, са по-практични, тъй като при тях липсва опасността от евентуални грешки, които могат да възникнат при разтварянето на сухите смеси. Освен това в процеса на производство на сухите смеси, определени компоненти губят някои от своите полезни свойства. При течните заместители тези качества се запазват. За съжаление асортименът от адаптирани течни заместители е ограничен.

Смесите могат да бъдат пресни и киселомлечни. Обикновено киселомлечните смеси се препоръчват на бебета на възраст поне 2-3 седмици, тъй като при новородените и особено при недоносените бебета те могат да провокират по-интензивно оригване.

Частично адаптираните млечни смеси

Частично адаптираните смеси не са толкова близки да белтъчния състав на майчината кърма. Белтъкът на кравето мляко се подлага на по-малка обработка, отколкото при адаптираните заместители. Вместо лактоза, в тях често добавят захароза или нишесте

Частично адаптираните заместители също могат да бъдат сухи, течни, пресни и кисели. Съдържанието на белтъци, желязо и енергични компоненти е много по-високо отколкото в “стартовите” заместители на кърмата – напълно в съответствие с потребностите на децата през второто полугодие от живота им.

Кой е по-добрият заместител?

Колкото е по-малко бебето, толкова повече се нуждае от максимално адаптираните заместители на майчиното мляко. Ето защо най-добре е малките деца на възраст от 0 – 6 месеца да получават именно такива смеси.

В първите 2-3 седмици от живота на бебето най-полезни са пресните смеси, след това е хубаво да се съчетават пресни и киселомлечни заместители. Желателно е да присъстават в равно съотношение в ежедневното “меню”

В никакъв случай не бива да се дават частично адаптирани заместители или неадаптирани киселомлечни смеси преди детето да навърши 5-6 месеца

И все пак еднозначен отговор на въпроса, кой е по-добрият заместител не съществува. Много от съвременните смеси на практика почти не се различават по състав. В последно време дори се появиха напълно адаптирани заместители на майчината кърма на основата на козето мляко.

Медицинската практика познава и такива случаи, когато детето развива алергия към един или два вида съвременни заместители, а към трети вид млечна смес – не. Ето защо изборът на заместител на кърмата е много отговорен процес, който изцяло зависи от индувидуалната понсимост на организма на бебето.

Добре е родителите да запомнят, че единствено лекарят може да определи и да назначи вида заместител за бебето. Всяко самостоятелно решение би могло да доведе до неприятни последствия за здравето на детето