Имам две деца. Син, Даниил, на пет години, и дъщеря, Анна, на една. Носила съм и двете си деца – в кенгуру, раница за бебе, шал, който се увива около тялото.

Когато бях малка, омагьосана разглеждах календарите на УНИЦЕФ, пъстрите хора в различните части на света. По-късно записах да уча етнология в университета. Когато забременях, си мечтаех да нося бебето си в шарена цедилка като бабите на село или като индианците! Не само красота - намирах някаква очарователна хармония във връзката майка-дете – майката работи, детето – заспало на рамото й!

Но дали достатъчно носех своите бебета?

Нашите майки и свекърви, докторите, а не по-малко и ние самите смятаме, че не бива да «разглезваме» бебето, като го носим на ръце прекомерно много.

Но дали индианките, ескимоските, африканките, носещи своите бебета, ги разглезват?

Нека ви представя друг поглед върху носенето на бебето!

Оказва се, че много хора се занимават професионално с ползата от носенето на бебето и, ако щете, дори и възможната вреда от недостатъчното носене!

Носените бебета:

1. Плачат по-малко. Произволен контролен тест, докладван за Педиатрията, показва, че носенето на бебето, завързано за майката, намалява плача и нервността при бебетата с 43% през деня и 51% нощно време.
2. Растат и се развиват по-добре, във физически и психологически план. «Скачените майка-бебе» (или «тандемът майка-бебе») представляват не само психологическа, но и (което е много важно) физическа връзка! Колкото по-голяма е близостта на майката до бебето, толкова по-големи са заложбите за развитието на детето като пълноценно човешко същество (д-р Мизин Кавазаки, Родителски грижи, есента на 1997).
3. Когато едно бебе се носи завързано за своя родител/опекун, то е защитено от излишно количество стимули, идващи от заобикалящия го свят. Според д-р Т. Бери Бразелтън всяко бебе има собствен праг на възприемане на стимули, които то може да използва за организиране и изучаване. Стимулиране от страна на външния свят, което превишава този праг, пренатоварва детето и създава бариери, които много често представляват препятствия в по-нататъшното му развитие. (Nugent, 1985)
4. Клинични проучвания показват, че честото носене прави бебето по-малко податливо на нежелани пристрастия в бъдеще. Чуството за несигурност ни прави по-неспособни да се справяме по подходящ начин с трудностите в живота. Като компенсация развиваме нездравословни пристрастия – от алкохол и наркотици, до ядене в големи количества, неограничено харчене, работохолизъм.

С две думи, носените бебета научават повече, те са по-подредени и по-схватливи.

Идеята на Лидлоф като цяло е, че чувството за сигурност, продължаването по изкуствен начин на условията, в които бебето е живяло девет месеца в утробата, помагат на малкото дете да се адаптира по-добре в новата среда и, противно на нашите представи, по-леснода развие чувство за независимост. Освен това бебето има нужда от стимула «движение» (защо не сравним това с успокояващото чувство, което изпитваме, докато се движим в превозно средство, любовта на децата към люлките, удоволствието от карането на велосипед или от това да се носим надолу по пистата със ски или с шейна, и още многодруги?), както и да бъде подлагано на различни стимули – на случващия се наоколо му свят, без да бъде оставяно извън сигурността на ръцете, които го държат. Човешкото същество става независимо от майката единствено чрез майката (или бидейки с майката), само ако тя изиграе вярната си (заложена от природата) роля, като му дава опита, от който то се нуждае, да бъде носено и като му позволи то да постепенно да го израсте, съдавайки в него правилното чувство за връзка с и увереност в обкръжаващия го свят! (Бел. На автора:  Jean Liedloff, с. ХIV – ХV)

Това за мен е най-силният аргумент на Лидлоф:

«Родител, чиито грижи се концентрират главно върху детето, не само е най-вероятно застрашен от това да изпита скука и да изгуби мотивация, както и да стане скучен за околните - такъв родител най-вероятно не би предоставял и най-пълноценния вид грижи на детето си. Едно бебе има необходимостта да се намира не в центъра на вниманието, а в центъра на активен личен живот, в постоянен допир с него, като става свидетел на всички онези дейности, които по-късно в живота то самото ще може да упражнява. Докато е носено, детето е пасивно и наблюдаващо с всичките си сетива. Разбира се, то е щастливо в моментите, когато вниманието е насочено и към него: целувки, гъделичкане, подхвърляне във въздуха. Но основната му работа е да възприема и поглъща дейности, взаимоотношения (общуване) и заобикалящата среда на родителя си. Всичката тази информация му помага да разбере какво вършат обкръжаващите го същества и по този начин го подготвя да заеме мястото си сред тях.»  С две думи, за бебето и малкото дете отговорността да бъде център на внимание е твърде голяма! То иска да бъде пасивен наблюдател и участник вътре в самия «случващ се наоколо» свят!

Бебетата, прикачени към родителя си, като участват в неговите дейности, не само улесняват родителя, докато той работи или върши домашната работа (стига да не готвите или пиете горещ чай, което може да е опасно). По този начин и бебето участва активно в живота - дали работите, разговаряте с приятел или се разхождате, - а това сякаш го прави по-спокойно. Освен това така то се научава, че работата, дейността не означават «неприятно задължение», а удоволствие, игра, общуване. Може би по такъв начин децата ни не само няма да намразят, но и ще обикнат да готвят, чистят, подреждат стаите си? Като си помислим, ние защо често смятаме работата за неприятно задължение? Защото е самотна, нали? Вероятно, ако се разровим в етнографските сборници, ще открием, че седенките са били весели и забавни!

Но, действително, когато Анна не иска да заспи, връзвам я на гръб и започвам да готвя. И тя съвсем скоро е заспала! А моята Анна много трудно заспива! Може би защото не я нося достатъчно?

И да не забравим едно безспорно предимство от носенето на бебето! Близкият контакт с бебето, както при носенето му, така и ако спите заедно, има лактогонен ефект! Сиреч спомага за образуването на кърмата.

Разбира се, в живота на модерния човек не е толкова лесно да носиш бебето си, както изглежда, че е при индианците или ескимосите, или пък е било с нашите баби и прабаби с цедилките на село. Но малко повече носене едва ли ще е от вреда? И колкото по-малко е бебето, толкова по-добре е за него и толкова по-лесно за нас! Както казва Жан Лидлоф, идеята да носим бебета си не е да го правим, защото някой ни е казал. Нека носим бебетата си, защото е полезно за тях, но и ако открием колко хубаво, очарователно и удобно е това за нас. Топлината на малкото човече до тялото Ви, личицето му, толкова близо до Вашето, сладостта, която изпитвате, докато спи, забило носле в пазвата Ви или опряло бузка на рамото Ви – вие сами ще откриете това вълшебство! Във всеки случай, това е времето да ги носим – докато са мънички! След това са вече големи, тежки и искат да тичат сами!…