Как да отгледаме здрави и красиви крачета на детето?

При раждането бебето няма напълно оформени стави. Костната структура е хрущялна. Това е необходимо, защото само така процесът на раждането е с минимален риск за детето и майката –бебето се деформира и огъва според родовите пътища. Затова е много важно по време на бременността майката да не приема повече от препоръчителната доза витамини и калций.
За съжаление дори защитено в утробата на майката, за детето има, макар и минимален риск, от луксация и дисплазия на тазобедрената става.

Прегледът е по това време, защото тогава се появяват ядрата на вкостяване на бедрената кост. Целта е да се провери дали ставата се развива нормално. А това е така, когато родителите, и най-вече майката, изпълняват стриктно препоръките от първия преглед на бебето. Когато няма установена луксация или дисплазия, трябва да се спазват следните:

ПРАКТИЧНИ  СЪВЕТИ:

1. Обличайте детето с ританки и широки дрешки. Не го пристягайте и не го повивайте! Оставете крачетата и ръчичките свободни, така че да може да ги движи.
2. Забранено е носенето на бебето с една ръка. Много често за някакво действие в бита майките и бащите  държат бебето с една ръка. Така десничарите засягат лявото му краче, ставата изостава в развитието си и изкуствено се предизвиква дисплазия на лявото краче. При левичарите се получава обратното – уврежда се дясното краче на детето. Сигурен съм, че не искате да причините това на малкото си съкровище. И още нещо – не прибирайте крачетата едно към друго – между тях е пелената (памперсът) и това създава опасна съпротива, която може да извади „ябълката” извън таза.
   Детето се носи в поза кенгуру – седнало,обърнато с лице към нас като подпираме дупето и кръста, а крачетата му са максимално разтворени около нашите хълбоци.
3. Забранено е дундуркането – много любима игра на баби, лели и въобще на цялата рода. Но запомнете: Детето не иска да скача! Това е неволево движение, рефлекс на изтласкване. Тази наглед невинна игра може да доведе до луксация, особено при по-едри деца. Най-рискова е възрастта 5-6 месец, защото тогава развитието на мускулатурата изпреварва развитието на ставата. Тази забрана важи докато детето не успее само, без чужда помощ, да се хване, да се изправи, да се научи да пада, да се научи да пристъпва,  да пази равновесие и да проходи.
   Целта е детето да проходи само, най-добре е това да стане след 1 година. Нормата е до година и половина. Не насилвайте детето да тръгне на 9-10 месеца. Това само ще му създаде проблеми.
4. Научете детето да пълзи.Това не става лесно и преминава през няколко важни етапа:
    - Първи етап – след  2-ия месец децата се слагат по корем без да ги подпираме.
   -  Втори етап – детето се учи да си вдига главата.
   -  Трети етап – детето си държи главата изправена по-дълго време.
   -  Четвърти етап – детето застава на 5 опорни точки – лакти , корем и коленца.
   -  Пети етап – научава са де си вдига гръдния кош.
   -  Шести етап – вдига и корема си.
   -  Седми етап – научава де са стои на три опорни точки – една ръка и двете коленца. С другата ръка вече започва да хваща каквото му харесва.
   -  Осми етап – детето започва да пълзи без да го подпираме.
   Ползата от пълзенето е по-късното прохождане и автоматизирането на сложното движение – десен крак – лява ръка и обратно, което помага впоследствие за правилното ходене.
5. Още от първия месец спокойно можете да сложите детето в шезлонг, кошче или специално столче за кола, но не седнало, а полулегнало.
6. Не учете детето да сяда. Не го хващайте за ръцете, за да  го дърпате. Това може да създаде следния проблем – детето не може да пази равновесие и за да се изправи в седнало положение то си усуква гръбнака, а това не е правилно. Детето трябва да разчита на себе си за всяко едно движение. Затова трябва да го прави, когато е готово, а не, когато вие решите. Помнете, че не винаги биологичната възраст отговаря на календарната. Понякога децата изглеждат по-големи отколкото са в действителност.
7. Не купувайте проходилки, бънджи гащи и каишки за прохождане. Всички тези „помощни средства” създават проблемно ходене и детето не може да се научи как да пада. Оставете природата да си свърши работата.
8. Не обувайте детето в обувки при първите стъпки. То първо трябва да се научи да си разпределя тежестта между  палец, кутре и пета. Затова бебешката походка е тромава – децата първо стъпват на цялото си ходило. Едва към втората годинка се научават да ходят като възрастните. До тогава обувките са нежелателни. Купете му буйки – без твърда подметка или терлички.Слагайте обувки, когато детето започне да ходи на по-дълги разстояния
   Задължително изискване за детските обувки е фордът, който държи петичката, да е твърд. Може да е бота, половинка или сандал, но да е с твърд форд отзад, а подметката да е мека и гъвкава.

ТРЕТИ ПРЕГЛЕД – на 2 годинки

До втората си годинка децата все още са „хрущялни човечета”. По времето, когато вече се изправят и се опитват да ходят, крачетата им се изкривяват от собствената тежест. Стават О-образни, или Х-образни. Това не бива да ви тревожи . Изкривяването е физиологично и с времето ще се оправи. Процесът обаче продължава до 5-ата годинка на детето. Дотогава трябва да знаете следното: При Х-образното краче детето стъпва на вътрешния ръб на стъпалото, а петичките бягат навън. Малчуганите с О-образни крачета, стъпват на външния ръб на стъпалото, т.е. петичките бягат навътре. Затова от 2 до 5 годинки, децата трябва да носят обувки с твърд форд, за да може той да коригира петата.

Прегледът има за цел да установи три основни неща:

1. Дали изкривяването е в рамките на нормата.
2. Има ли пропадане на свод (дюстабан).
3. Дали походката на детето е правилна.